You

Глава 15: I lost everything

Всичко се губи. Нямам нищо. Нищо няма значение. Все едно вече ме няма. Не мога да помръдна, не мога да кажа нещо. Като вцепенена съм. Току що загубих всичко което някога съм имала.

Телефона пада от ухото ми, а сълзите заливат лицето ми. Цялото ми тяло започва да се тресе, настръхвам. Сякаш времето спира и всичко изчезва. Краката ми започват да треперят, ще се свлека цялата на земята.

-Боже мой, Скарлет.. - провиква се Софи.

Усещам как политам надолу, но някой ме спира. Хваща ме точно преди да падна. Лукса. Почти забравих, че той е тук.

-Скарлет.. Скарлет, чуваш ли ме?- не отговарям. Не защото не искам, просто не мога. Не мога да помръдна нито една част от тялото си. -Соф, донеси вода!- казва й Лукас.

След малко Софи се връща с чаша вода. Не съм помръднала от прегръдката на Лукас. В нея се чувствам сигурна и защитена. Сякаш ако ме пусне.. щялата ще се срина. Лукас ми подава водата и отпивам две глътки. Софи седи точно до мен и ме гледа ужасено, изплашено.

-Какво се е случило?- не след дълго ме пита Лукас. Мълча. Не мога да изрека нито една дума. Продължавам да се взирам в стената, а сълзите замъгляват зрението ми. -Само спокойно... всичко ще бъде наред, ние сме до теб. Можеш да ни кажеш, когато си готова!- Лукас се опитва да ме успокои, а аз се притискам още по-силно в него. Той ме прегръща. От другата си страна, усещам ръката на Софи върху рамото си. Въпреки всичко продължавам да треперя.

След известно време, успявам да кажа:

-Брат ми..той...-горчиви сълзи започват да се спускат от очите ми- той е мъртъв...

-Боже мой!- Софи маха ръката си и я слага пред лицето си. Гласа и е много тих.

Веднага щом изричам това на глас, сърцето ми започва да бие учестено. Имам чувството,че ще се пръсне.

Лукас ме притиска към себе си, едната му ръка е на главата ми и нежно я гали. Слагам глава на рамото му и сълзите започват да мокрят блузата му.

-Всичко ще бъде наред!-казва ми много тихо.

Не знам колко време сме стояли на пода, не знам колко време съм била в ръцете на Лукас. Не знам колко време съм плакала. Не знам нищо, защото единственото нещо което чувствам е болка и празнота. Загубих единствения човек, когото някога съм обичала. Загубих единствената си опора. Ноан беше всичко за мен, а сега вече го няма. Вече няма кой да ме подкрепя, няма кой да ми казва, че ще справя, че мога да постигна всичко което искам. Брат ми го няма. Загубих го, а дори ме можах да му кажа за последно, че го обичам. Не можах да се сбогувам с него.

Лукас ме пуска и става. Поглеждам и с очи го умолявам да се върне, да не ме пуска. Нуждая се от него, нуждая се от някой който да бъде до мен.. сега.

-Веднага се връщам-казва ми и влиза в банята.

Свивам се на топка. Чувствам се толкова малка и безпомощна. Софи се опитва да хване ръката ми и да ме изправи, но не може. Не мога да направя дори и най-простото движение, за да стана. Вцепенена съм и не мога да спра сълзите си. Сякаш душата ми остава празна.

Лукас излиза от банята и Софи му казва, че трябва да ме преместят. Не може да остана на пода. Лукас се приближава към мен и ме хваща. Повдига смазаното ми тяло и го слага на леглото.

-Искаш ли.. да ти помогна да си облечеш пижамата?- пита ме Софи. Кимам. Софи поглежда към Лукас и му прави жест да се обърне или да излезе. Той я разбира и излиза от стаята. Софи ми помага да се облека, изчиства лицето ми от размазания грим и ме завива. Отново се свивам на топка. Тя сяда до мен и ме прегръща. Не знам защо, но от прегръдката й ми става някак по-добре. Познавам това момиче едва от една седмица, но я чувствам близка. Или ми се струва така, защото в този момент нямам никого.

Вратата на стаята се отваря и Лукас влиза.

-Соф.. Зак те чака долу- казва й, а тя ме поглежда с топъл поглед.

-Всичко е наред.. отиди при него- казвам й едва-едва.

-Сигурна ли си? Не искам да те оставям сама..

-Да.. няма проблем- кимам й. Не искам да се чувства задължена да остава при мен и да ме гледа как рева.

-Соф, няма проблем отиди, аз ще остана при нея- казва й Лукас.

-Не е нужно да оставаш..ако не искаш. Не искам да ти развалям вечерта. Чакаше този купон с нетърпение- казвам му и бърша очите си.

-Няма проблем.. искам да остана. А й ще има още стотици купони, но ти си само една- казва ми той и сяда до мен. Прегръща ме. Топло чувство залива тялото ми.

Софи става и отива до врата. Този път не си е сложила високи обувки и грима й не е толкова силен.

-Обади ми се ако имате нужда от нещо!- казва тя. Лукас кима, а аз се мъча да се усмихна, но жалкия ми опит не се получава.

Врата се затваря.

Лукас опъва краката си на леглото ми и ми прави място да легна на рамото му.

-Нали.. нали нямаш нищо против?-пита ме. Клатя глава. Ако обстоятелствата бяха други, може би щях да се чувствам странно и неловко да легна до момче което едва познавам, но сега не е така. Даже се чувствам добре и не се притеснявам. Чувствам се защитена и сигурна . Сякаш празнотата в цялото ми тяло се запълва.

Облягам глава на рамото му и се старая да не заплача пак.Опитвам се да дишам нормално, да запазя спокойствие, но опитите ми са неуспешни и сълзите отново започват да се стичат по лицето ми.

В галавата ми изплуват хиляди спомени за брат ми.