You

Глава 27: I want you

Това е, всичко свърши! Отново се поддадох и изгубих всякакъв контрол, но как е възможно да остана с разума си в присъствието му? Това е непосилно за мен. Погледът му, допира му,устните му.. губя се във всичко това. И едва ли някога ще намеря сили да спра, някога.

Всеки негов допир по кожата ми, ме кара да се разтапям и да го желая по-близко до себе си.

Усещам палеца на Доминик по долната си устна и спирам да дишам.

-Скарлет.. тези устни..всичко което можеш да правиш с тях, как можеш да накараш човек да се чувства и да се губи в тях!..- каза ми бавно, гледайки ме в очите. Усетих някакво странно чувство в корема си. И тогава разбрах, че няма как да стоя настрана от него. Нито, че можем да бъдем само приятели. Гледах го със засрамена усмивка, тогава видях Доминик,който не бях виждала досега. Усмихна ми се, истински.

Устните му докоснаха меката кожа на врата ми, карайки цялото ми тяло да потреперя от удоволствие. Повтори го пак и пак, но смучейки кожата ми. Лек стон излезе от устата ми.

-Искам да ти покажа какво удоволствие можеш да изпиташ, Скарлет. Мога да те накарам да стенеш името ми отново и отново. Позволи ми да направя това за теб, моля те- буквално ме умоляваше, а гласа му звучеше толкова примамващ и пълен с надежда. Не съм способна да му откажа. Дори не си направих труда да премислям, направо му кимнах.

-Не, кажи ми с думи.. искам да те чуя как ми го казваш, да чуя, че го искаш- прошепна точно до ухото ми.

-Искам...- казах без да мисля, на което й не бях способна. На лицето му се появи широка усмивка. Той се отдръпна от мен и ме повдигна, хващайки тениската и я издърпа нагоре. Отново останах само по бельо. В опит да се прикрия, защото се чувствах неудобно- никой не ме беше виждал така, спуснах ръцете си по тялото. Видях как Доминик се намуси и хвана китките ми и ги махна от тялото ми.

-Не се опитвай да се скриеш. Не го прави, не и пред мен!- каза ми.

-Прост..- започнах.

-Не, няма просто. Никога не се опитвай да се криеш от мен! Няма от какво да се срамуваш..съвършена си, Скарлет! Запомни го.- каза ми и погледите ни се срещаха.

Той сериозно ли говори? Изглеждам съвършено? Наистина ли го мисли или ми го казва просто така?