You

Глава 36:Fireworks

Доминик

Скарлет лежеше върху тялото ми, опряла глава на гърдите ми. Меката й къдрава коса, се бе разпилява по мен.Всеки изминал ден, всяка минута се чудя и не спирам да си мисля, как..как това момиче ме търпи,как бавно се променям към по-добро заради нея...Как не спира да ме изумява със своята търпеливост и любов към мен. Не знам дали някога ще съм достатъчно добър...не знам дали ще мога да преживея тъмната си страна и да надмогна всичките грешки които някога съм извършил. Но когато тя е до мен, когато я усещам върху тялото си..искам и бих направил всичко, за нея. Тя се превърна в моя въздух, моето спасение, моята душа....

-За какво мислиш?-повдигна главата си и ме погледна с меките си кафяви очи, в които се губех всеки път щом я погледнех.

-За теб..-казах й, спускайки едната си ръка по косата й. На лицето й се заформи малка и сладка усмивка, а очите й веднага светнаха. -Обичам те!-прошепнах срещу нея.

-Обичам те!-тихите думи стоплиха душата ми, а устните ми се долепиха в нейните. Никога няма спра да се любувам на това момиче и всяка нейна черта.

Помогнах й да облече роклята си и да обуе обувките си. Изглежда дори по-зашеметяваща от когато й да било. Хванах я за ръката и тръгнах надолу с нея.Беше дошло време за фойерверките и за Коледното шоу.

-Всички да излизаме навън!-чух как някой се провикна от средата на хола и целия народ започна да излиза на паркинга пред къщата. Държах Скарлет плътно до себе си, без да я пускам и да свалям погледа си от нея.

-Край на първия семестър...Честито на всички!- всички започнаха да се радват и да викат. Фойерверки обсипаха небето над нас във всякакви цветове. По лицето на моето момиче можех да видя всичко-радост, изпълнена с невероятни преживявания и чаровни слънчеви усмивки.

-Еха..толкова е красиво!-каза ми тя, не можеща да прикрие радостта си. Обърнах я към себе си, прибрах косите й назад и я целунах под влиянието на веселото и настроение и цветната дъга от цветове обливаща небето над нас. В този момент се почувствах като герой на някой любовен роман, и бях едно щастливо копеле..което намери любовта в лицето на едно малко и сладко къдрокосо момиче, за което бих дал всичко.

Скарлет потрепна в мен. Беше излязла на студа само по малката рокля...чак сега се усетих. Свалих якето си и го сложих на раменете й. Беше и прекалено голямо и достигаше до колената й. Но беше невероятно сладка.