You

Глава 20: Rude sexy boy

Колата на Зак спира пред малък бар. Пред него е препълнено с мотори и спортни коли. Къде дойдох? Поне Софи и Зак са с мен и няма да изглеждам толкова тъпо като вляза. Надявам се!

Сядаме на една по-вътрешна маса. Не след дълго сервитьорката се появява да вземе поръчката ни.

-Два бургера с пържени картофки-казва Софи на сервитьорката, която е жена на средна възраст с черна униформа и прекалено много очна линия.

-И две бири, благодаря- добавя Зак и се усмихва. Жената върти очи, но записва поръчката.

-А за вас, госпожице?- обръща се към мен.

-Май й аз ще заложа на бургер с картофки и една кола, благодаря- поръчвам си и се усмихвам вежливо. Поръчката ни е записана и жената отива да обслужи другите маси. Стана ми малко странно, че не направиха проблем за алкохола, но сигурно Зак и Софи често идват тук и хората ги познават.

-Как мина деня ти? Днес беше голямото завръщане, а?- пита ме Софи.

-Беше..добре..-казвам сякаш не съм сигурна какво точно да кажа.

-Къде е Лукас между другото. Как така те е оставил сама?

-Той.. имаше работа и тръгна малко преди да се върна в стаята и да ви видя.

Софи свива рамене и се съгласява с мен.

Не след дълго храната ни пристига. Ухае толкова добре. Веднага щом я надушвам, корема ми започва да къркори. Моли се да сложа нещо в него.

-Господи толкова съм гладна!!- казва Софи веднага щом сервитьорката поставя храната пред нея.

Господи това нещо е огромно, как ще го изям? Забучвам глава в чинията и започвам да ям картофките. Чувам как врата на заведението се затваря и отваря.

-Хей, човече кво става?- обръща се Зак към някого и поздравява. Веднага повдигам главата си и кого да видя... Цялата група е тук, в това число и Доминик, който изглежда изненадан да ме види. А до него е Тара. Пффф. Също така Алекс и още две момчета, който не познавам. Едното май съм го виждала някъде в колежа, мисля, че то ме спаси от крайно неприятен разговор с Доминик, веднъж. За което съм му благодарна.

Продължавам да гледам към вратата с надеждата да видя как Лукас влиза, но това не се случва. От една страна съм доволна, че не е тук, но от друга бих искала да е до мен.