You

Глава 8: This look

След точно няколко минути вече бях пременена. Късите панталонки, черния потник на Софи, всъщност този наистина ми харесва. Ако човек се вгледа в него отпред е нормален черен потник, но отзад е с изрязан гръб, а в края има малки изрязани черти. Софи отново ми даде нейните високи обувки. Сложих малко спирала и тънка очна линия, малко сенки и тъмно червило. Остана косата. Пфф, най-трудната чат.

-Трябва да я вдигнеш, за да се вижда гърба- завъртях очи, но въпреки това я послушах и си вързах костата на висока конска опашка, а отстрани спуснах бебешките си кичури. Да, костата ми е къдрава, но дори и на опашка изгледжа дълга и хубава. Доволна съм от крайния ефект. Този тоалет наистина ми харесва. Изчаках и Софи да се оправи. Тя сложи новата пола, която както вече казах за мен беше дебел колан, но това съм аз, къс изрязън потник и разбира се, високи беше меко казано за обувките който обу. А за грима дори не искам да говоря. Дебела черна линия и тъмни секни, поне червилото й не беше толкова силно. Огледахме се в огледалото. На външен вид бях готова, но не съм сигурна дали вътрешно съм и дали някога ще бъда.

Вратата на банята се отвори. Софи излезе пред мен, стигна до средата на стаята и се завъртя,повдигайки ръцете си във въздуха,следвано от намигване към Зак.

-Е,какво мислите?

-Захарче, изглеждаш страхотно, секси-усмивка се появи на лицето на Зак още щом Софи излезе. Те са много сладки заедно.

За разлика от Софи аз не мога да изляза така, с такава увереност. Затова просто си стоя до стената и не казвам нищо. Господи, Доминик ме гледа, Лукас също. Жадния поглед на Доминик ме пронизва, кара ме да се чувствам неудобно и определено не на място.

-Я виж ти, Скарлет облечена си в нещо което не... не е...толкова ужасно колкото другите ти неща. Поздравления!-ъгх, пак този смях, даже този път има й ръкопляскане. Защо трябва да е толкова груб? Какво ми е имало на другите дрехи, бяха си нормални.

-Добре, добре стига толкова! Ще тръгваме ли?- Лукас най-накрая каза нещо. Той стана от леглото, дойде до мен и ме хвана за ръката.-Изглеждаш невероятно!

-Благодаря- мисля, че бузите ми станаха розови.

Без да се бавим повече, всички излязохме от стаята и се отправихме към колите. Разбира се колата на Доминик беше точно отпред. До нея беше паркиран Рендж Ровер. Всички се качиха в него без Доминик и мен. Явно за мен там нямаше място. Чудесно! Ще трябва да се возя с него. Пак ще има гадни коментари и аз отново ще се чувствам като глупачка.