You

Глава 55:Butch

Доминик
-Бебо...събуди се..Коледа е!-бях се надвесил над отпуснатото й тяло и нежно галех косите й.Докосвах меката й кожа и целунах внимателно бузата й.Толкова е сладка и дори в съня си сияе и виждам усмивката на лицето й.Гърдите й се движат бавно нагоре-надолу.Изглежда като малък ангел. -Бебо..- прошепнах отново до ухото й и закачих кожата на врата й. Веднага усетих как се разбужда и се свива към мен. Големите й кафяви очи бавно се отвориха, а дългите й черни мигли започнаха да пърхат като пеперуди.

-Коледа...-тихият й и все още сънен глас достигна до ушите ми. Беше толкова сладка. Знам,че всеки ден се събуждам до нея, но сега е някак различно, не знам защо. -Весела Коледа, беб...Дом-сякаш ток опари тялото и тя разтресе глава.

-Какво тръгна да казваш?-попитах я. Напълно ми стана ясно,че тръгна да ми казва „бебо", но се стресна защото обикновено аз съм този който използва прякорите.Но искам да го чуя от нейната уста..искам да го чуя и от нея..от прекрасната й уста и невероятни устни.

-Нищо..все ще ми се спи, това е-лъже веднага. Хванах я.

-Тръгна да ми казваш „бебо"-натиснах аз. -Но се изплаши, нали така?- тя не ми каза нищо,само кимна и заби погледа си в завивките.Господи..толкова е невинна.. -Кажи го пак.

-Весела Коледа,бебо!-минаха няколко секунди преди да го произнесе, но всяка една си заслужаваше. Звучи толкова...различно да го чуя от нея. Сладко с лек привкус на канела. Бузите й веднага се зачервиха. Стиснах ръката й и повдигнах брадичката й, за да ме гледа право в очите.

-Весела Коледа...бебо!-казах бавно срещу нея и долепих устните си към нейните. -Хайде, да слизаме долу-казах й след като се отскубнах от нея, меко казано с триста зора.

Скарлет стана от леглото и отиде до куфара си.Сега пък какво? Извади две малки торбички и ме хвана за ръката.

-Какво? Ти ли си тайния дядо Коледа? Не, не съм го очаквал-използвах актьорските си умения. Сложих ръцете си пред устата си и се направих на зашеметен. -Всичките ми мечти са разбити- в замяна получих побутване по рамото и целувка по бузата.

Майка ми както винаги се беше погрижила за закуската и за подреждането на подаръците под елхата. И разбира се, за топлите усмивки и прегръдки.
-Добро утро и Весела Коледа!-гласът на Скарлет чуруликаше из стаята, а ароматът на топло кафе веднага достигна до сетивата ми.
-Честита Коледа,слънце!-майка ми прегърна Скарлет и я целуна по челото.Радвам се,че я харесва...глупости, кой не би харесвал момичето ми..освен мен,когато се държах като задник.Но дори тогава нещо ме дърпаше към нея.