You

Глава 64: Butterfly eyes

Доминик

Днес е последната ни вечер преди да започнем новия семестър в университета. За мен остава още съвсем малко, но за Скарлет..не толкова. Но на нея това й харесва, харесва й да бъде в големите стаи, обградена от хилядите студенти. Обича да пие кафето си преди всяка лекция и да се вижда с Джоуди.Харесва й да се прибере и да похапне, а след това да зарови малкия си сладък нос след учебниците. По това отношение ама никак не си приличаме, единствените лекции в които влизам с интерес са тези по литература и нека бъда ясен, не са ми чак толкова интересни заради творбите и изключително голямата част от листа които изписваме, обичам ги защото момичето ми е там и мога да се любувам на красотата й. Мога да се наслаждавам на всяко нейно действие, всеки неин поглед и отмятане на косите й. Мога да се наслаждавам на всяко изречение излизащо с меден гласец от невероятната й уста. Обичам да се взирам в тези големи, меки, розови нейни устни, който така обожавам. Обичам да я гледам как записва всяка една дума излязла от устата на преподавателя ни и как когато не е съгласна с него започва да смръщва нослето си. Обичам да я гледам как покрива белите листа с мислите си. И накрая, просто я обичам...

Преди няколко дни в малкия ни скромен дом имаше лек скандал и тъй като аз не съм от най-спокойните и фитила ми пали прекалено бързо, не успях да си държа устата затворена, а Скарлет не отстъпваше по-назад. Както винаги, действам преди да мисля и отново бях наговорил едни глупости, взех си якето и излязох. Точно десет минути след като си бях тръгнал и крачех в една градинка се върнах в апартамента. Извиних се, тя ми се извини и сега всичко е наред, предполагам се досещате как завършихме вечерта след скандла......Само ще кажа,че беше меко казано оставяща те без дъх.

За да й се реванширам реших да отпразнуваме последната ни свободна вечер с една хубава и вечеря навън. Ще имам възможността да я видя ослепителна, направо божествена...не, че винаги не е.

***

Скарлет изглежда като богиня в тази червена рокля по тялото с тази невероятно голяма цепка от едната страна, през нея мога да видя невероятната кожа на крака й. Косата й е сякаш дори по-къдрава, а лицето й сияе като нощно небе. Миглите й пърхаха като пеперудени крила, а усмивката й ме поразяваше.На врата й висеше гердан с малка озаряваща висулка.