You

Глава 38:Driving me crazy

-Доминик!-изкрещях срещу него, защото не спираше да удря главата на Роб в земята. Никакъв отговор,дори не съм сигурна,че ме чу. Обърнах се и видях,че никой няма да си направи труда да стане и да ги разтърве. Всички изглеждаха, че се забавляват.

-По дяволите, няма ли някой да ги спре?-изкрещях срещу Джейсън, но той поклати глава.

-Остави ги..нека разпуснат малко-каза ми бавно и спокойно,пушейки от цигарата си. Какво по дяволите? Да ги оставя? Всички ли си изгубиха ума, какво става за бога?

Обърнах се и погледнах към Доминик, който не спираше да удря Роб,а той от своя страна дори не можеше да стане и да удари Доминик.Бях прекалено изплашена,за да отида там и да се опитам да го спра, но какъв друг избор имам. Тръгнах към тях и тогава усетих как някой хваща ръката ми.Обърнах се и видях Лукас. Сега се сети,че трябва да направи нещо!

-Спри ги, моля те!-помолих,защото не ми оставяше друго. Учудих се когато той ми кимна и отиде да ги разтървава. Лукас хвана брат си за тениската и го издърпа от Роб.Доминик се опита да удари Лукас, но не успя. Той се наведе към него и му прошепна нещо в ухото,поглеждайки към мен. Какво?! Видях погледа на Доминик върху мен, очите му бяха кърваво червени, горяха. Тениската му беше раздърпана, а кокалчетата му бяха в кръв. Дишаше тежко.

След като боя приключи всички бавно започнаха да се изнизват от тъмната стая, сякаш нищо не се беше случило.Роб едва се изправи и се изплю на пода. Тогава Доминик отново понечи да го удари, но Лукас го спря.

-Майната ти,Прайър!-изсъска Роб срещу него.

Всички стояха и мълчаха. Аз не можех да помръдна, не исках да се приближавам до него, защото знаех колко ми е ядосан. Не ме беше страх, знам,че никога не би ме наранил физически.

-Хайде,Скарлет!-каза ми той и ми направи път да мина пред него. Гласът му беше тежък и заплашителен. Знам,че всички ме гледаха какво ще направя, но не ми пукаше. Тръгнах пред него без да се замислям, тази вечер се забърках в по-големи проблеми.Чувах тежките му стъпки зад себе си, не се обръщах да го погледна. Качихме се горе,а вратата на стаята беше отворена.Сигурно съм забравила да заключа, дано поне никой да не е влизал,защото ще стане още по-зле.

Той седна на леглото и прокара ръце през косата си.Взех една кърпа и изтичах до банята да я намокря и се върнах по най-бързия възможен начин. Доминик все още стоеше на леглото без да казва нищо.Очаквах да ми крещи, да чупи както вече се беше случило веднъж, но сега..нищо.Възнаграждаваше ме с мълчание,което щеше да се окаже по-лошо.Пристъпих леко към него и той грабна кърпата от ръцете ми. Изненада ме и отскочих назад. Той изглеждаше объркан, но след това избърса кръвта от ръцете си.