You

Глава 24: Why my eyes see only his?

-ДОМИНИК!- изпищях и изведнъж всички погледи се насочиха право в мен. Сякаш музиката изведнъж спря, хората изчезнаха и бях съвсем сама. И ето че след няколко секунди сините му очи бяха приковани в мен. Погледа му изведнъж омекна, нямаше го страшния и заплашителен Доминик, там беше едно момче което се топеше, когато спомена името му. Едно момче, което беше жестоко наранено, което отхвърляше всички и се бореше срещу всички.

-Спри..-устните ми едва се отвориха, казах го толкова тихо, че самата аз едва се чух, но той сякаш разбра всичко. Гледах го как се изправя, как подаде ръка на брат си да стане и в този момент... Лукас го удари в лицето. Подскочих, молех се да не му отвърне, да не се сбият отново. Не откъсвах очите си от него.

-Добре ли си?- попитах Лукас, когато вече бях до него.

-Да- отвърна ми, но не ме поглеждаше. -Хайде!- каза ми и ме хвана за ръката, повличайки ме нагоре по стълбите.

Видях разочарования поглед на Доминик, който прониза тялото ми за пореден път.

-Благодаря...- казах тихо, гледайки право в очите му, които се отдалечаваха от мен и накрая изгубих.

-Къде отиваме?- попитах Лукас, който не спираше да ме дърпа и да стиска ръката ми.

-Ще видиш.

Вратата на една стая се отвори и влязохме вътре. Беше малка и имаше само едно легло и голям прозорец над него.

-Защо сме тук?-попитах го с притеснен глас. Не знам защо се чувствах не на място в този момент с него. Може би защото беше пиян и видях друга страна от характера му, някоя която не бях виждала.

Лукас заключи вратата и седна на леглото, придърпвайки ме върху себе си. Когато погледнах в лицето му, видях, че от едната му вежда се спуска тънка линия с кръв, а бузата му е леко подута. Изтръпнах. Е едната си трепереща ръка, докоснах бузата му и той присви очи.

-Боли ли?-попитах го. Той поклати глава, но знаех, че ме лъже. -Може ли да те попитам нещо?

-Винаги.

-Какво се случи след като си тръгна от стаята ми?

-Наистина не мисля, че момента е подходящ за този разговор, едва ли някога ще бъде...- каза ми остро.

-Добре.. когато си готов, можеш да ми кажеш! Ще съм до теб, както ти беше до мен.

Тогава усетих как меките му, зачервени устни се залепиха за моите, езикът му бавно се спускаше по моя.