You

Глава 13: Sweet smile

Седмицата минава сравнително бързо. Вече е петък и ми остава още една лекция.

Доволна съм от развитието на нещата. Седмицата мина добре.. с дребни изключения. Радвам се, че се запознах с Джоузи и колежански живот за сега ми харесва. Даже много.

Не съм сигурна какво точно се случва между мен и Доминик, вероятно е нищо. Не съм го виждала от... от случката в стаята ми, когато го целунах.. и после той мен. Все още мога да усетя дъха му спускащ се по врата ми. Настръхвам само когато си помисля за това. Но него го няма. Не се е появявал никъде, дори в лекцията по литература. Не бе тук да прави гадни коментари за дрехите ми, за..мен самата. Ако трябва да съм честна със себе си, присъствието му малко ми липсва.

Тази вечер съм планирала да си остана в стаята и да гледам някой романтичен филм, докато се тъпча с пуканки. Вероятно Софи ще е на някое парти в онази къща, а не планирам да ходя.

Малко преди последната лекция, се нареждам на опашката за кафе. Зад себе си чувам как някой казва името ми.

-Ти си Скарлет, нали?- пита ме момичето от партито, онази с противните дрехи и о, господи.. това е момичето с което Доминик се.. натискаше.. на едно от партитата и аз ги видях. Страхотно.

-Да, аз съм- обръщам се към нея и се опитвам да звуча колкото се може по-мило. Едва се сдържам да не повърна.

-Ще дойдеш ли на партито тази вечер? Ще бъде разтърсващо!- казва ми тя. Да не би да се шегува? Естествено, че няма да отида.

-Не, мисля да пропусна!- казвам й с фалшива усмивка и се обръщам на другата страна.

-Както искаш.. но знам, че един човек много искаше да те види!- продължава да говори. Кой иска да ме види? Доминик?!

-Съжалявам, заета съм- учтиво се извинявам и се правя на разсеяна за второто нещо което каза.

-Много жалко- изкуствената усмивка се появява на залято й лице с тонове грим. След това се обръща и си тръгва.

Взимам кафето си и се отправям към стаята за последната си лекция. Когато влизам вътре очите ми се срещат с тези на Лукас. Гледа ме с топла усмивка и леко ми помахва. Мястото до него е сободно и ми прави жест да седна до него.

-Как си?-пита ме когато оставям нещата си и сядам.

-Добре. Ти как си?