You

Глава 49: Letter

Събуждам се два пъти по изморена и все също толкова „изгорена".Не спах добре-не спрях да се въртя и да се будя,сънувах кошмар след кошмар.Станах от леглото и се запътих надолу.Къщата ухаеше на току що изпечени палачинки и на кафе.Благодарна съм на Амилия за всичко-че се грижи така за мен. С надежда,че ще видя Доминик,отворих вратата към кухнята,но напразно..него го нямаше.Цяла вечер ли не се беше прибрал? Или се е върнал и е излязъл преди да стана? Но щях да съм го усетила,когато ляга до мен...о,той може да не е влизал при мен.

-Добро утро,слънце-гласът на Амилия чуруликаше из стаята и я пълнеше със слънчева енергия. -Как си?

-Била съм и по-добре-отвърнах и с натежал глас. -Дом..той върна ли се?-престраших се да я попитам.

-Не,слънце..все още го няма..-каза ми и ми подаде чаша с кафе и чиния с палачинки и плодове.Благодарих й и дори се помъчих да се усмихна,но съм сигурна,че е изглеждало ужасно.Апетитът ми никакъв го няма..дори и кафе не ми се пие,а знаете какво изпитвам към него. Страхотно!

Човърках известно време из чинията си и буквално се борех със себе си- насилвах се да ям,защото все пак жената ми беше направила закуска и ме е приела в дома си.Не стига,че вчера дойдох и веднага започнаха драмите,а й сега да оставя това което ми е направила.

Изведнъж чух как входната врата се затваря.Надеждата в мен отново се пробуди и зачаках с нетърпение кой ще влезе.

Само по тежките стъпки и по начина по който кожата ми настръхва,можех да разбера,че това е Доминик.Нямаше нужда да го видя,за да разбера,че е той.Станах от стола и тръгнах към него. Точно преди да се пресегна към вратата,тя се отвори и пред мен стоеше Дом.Когато го видях по-добре и погледнах към очите му,сърцето ми буквално се пръсна на милион малки парченца.Очите му бяха подпухнали и кърваво червени.Лекият аромат на алкохол стигна до сетивата ми.Страхотно,пил е...значи това е по-добре от колкото да говори с мен...Стоях и го гледах,нито той,нито аз казвахме нещо.Доминик се размърда и извади нещо от задния си джоб,хвана ръката ми и го постави в нея.

Лист?

Погледнах го въпросително,но той не ми каза нищо,само стисна пръстите ми около него.

-Прочети го..моля те..-каза ми бавно и измъчено,а в погледа му видях тъга.Доминик целуна челото ми и отиде при майка си в хола.