Отварям очи,все още е тъмно. Някъде зад себе си чувам силен трясък, врата се затваря.
-По дяволите, Скарлет извинявай събудих ли те?- Софи влезе и пусна чантата и токчетата си на земята и седна на леглото взирайки се в мен. -Хей, ти как се прибра?
-Здрасти, спокойно не си ме събудила- излъгах - След като излязох от къщата, Лукас дойде при мен и ме доведе до университета.
-Лукас?!- почти извика Софи - Дадада спомням си, че по едно време той изчезна, но си мислех, че прави нещо друго.Не ме разбирай погрешно де, радвам се, че те е довел до кампуса. И също така искам да се извиня за играта и всичко което се случи. Извинявай.
Нямам отговор на това. Дори да искам да кажа нещо едва ли ще прозвучи добре защото все още главата ми е замаена. Затова само кимнах.
Взех телефона си да видя колко е часа; 5:30. Та аз трябва да стана след половин час. Призля ми отново.
-Скарлет, добре ли си?
-Да аз просто не съм спала, а трябва да стана след половин час, за да се оправя.
-Ти луда ли си? Защо ще ставаш толкова рано, утре е неделя. Хората тук си лягат сега. Хахаха.
-Но аз трябва да подготвя нещата си и да изляза да потичам.
-Скарлет, стегни се. Нещата ти няма да избягат, пак ще имаш време да ги оправиш и ако станеш към... 8:00 пак може да потичаш. Не съм ли права?
-Вероятно ще мога да се справя, а й какво ако поспя малко.- добре де беше права, имам нужда от сън. След това двете легнахме в леглата и заспахме.След няколко часа
Вече се чувствам по-добре. Вързах косата си на конска опашка, обух спортния си клин и електриково зеления ми потник, който си пасваше перфектно с маратонките ми и излязох от стаята.
Софи още спеше, а не исках да я будя, затова бях много тиха.
Времето беше страхотно, слънчево и не много топло. Идеално за "сутрешен" джогинг. Сложих слушалките си, пуснах музиката от плейлиста ми за тренировка и затичах из уличките.
След 5км вече нямах сили за повече, не й след предишната вечер. По пътя като минавах, видях малко кафене с невероятни цветя на входа. Все още не бях пила кафе, затова реших да си взема от там.
Отворих вратата и влязох вътре, не беше голямо, но беше много уютно. Поръчах си лате и седнах на една малка масичка близко до разкошните цветя.
Взех телефона си, за да звънна на Ноан.-Хей, ти реши да ми се обадиш. Какво става? Как е колежанския живот?
-Хейй, ами за сега е добре.
-Какво прави вчера?
-Ами.. Нали помниш съквартирантката ми, Софи..
-Дам.
-Вчера отидох с нея на едно парти и...
-ПАРТИ?! Скарлет Никълсън е ходила на парти?! Това е ново. И как беше, хареса ли ти?
-Пф, беше ново, определено, но мисля, че тези неща не са за мен. Там не се вписвах.
-Нали точно заради това реши да се махнеш от къщата на нашите, за да опиташ различни и НОВИ за теб неща.С брат ми говорихме поне 30мин. Разказах му за всичко, за партито, за алкохола, как се напих след като изпих няколко шота, за игрите-е спестих му няколко подробности за тях, за Лукас и Доминик. Мисля, че не се ядоса затова, че съм се напила още първата вечер.
Приключих с разговора, изпих кафето си и се отправих към общежитията.Отворих врата на стаята и влязох.
-Здрасти, как беше джогинга?
-Добре, даже изпих едно кафе като свърших и говорих с брат си.
-Супер, казах ти, че ще имаш време.Време е за душ. Взех нещата си и взязох в банята. Пуснах водата и скочих под душа. Топлата вода отпускаше тялото ми. Това винаги е била любимата ми част от сутринта.
След няколко минути,искайки ми да са повече, излязох и взех дрехите си от пода. Отворих вратата на банята и щях да припадна като видях Доминик на леглото на Софи. Какво прави тук? Защо е в нашата стая? На леглото й, та тя си ма гадже, какво ли би си помислил Зак за това? Дрехите който държах, паднаха от ръцете ми, отново на пода.
-Доминик к-каво правиш тук?
VOUS LISEZ
You
Roman d'amourСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...