You

Глава 11: Notebook

Алармата на телефона ми звъни. Както всяка сутрин ставам и започвам да се оправям. Преди да изляза проверих дали всичко което ми трябва е в чантата ми. Всичко е наред. Отворих вратата и излязох. Софи отново спеше, но точно когато затворих врата на стаята, алармата на телефона й звънна. Има шанс днес да не закъснее за първата си лекция.

Точно вървях по коридора когато видях Джоуди до машината за кафе. Тръгнах към нея.

-Здрасти- казах приближавайки се към нея. Тя ми се усмихна и ме прегърна. Взехме си кафе и тръгнахме по коридора. Разбрахме се всяка сутрин да се чакаме до кафе машината. Малко преди да се разделим, видях Доминик да минава пред мен. Не ми каза нищи, дори не ме погледна. Въздъхнах с облекчение. И тогава се сетих за вчера, защо Джоуди се притесни от присъствието на Лукас и Доминик в часа по литература. Трябва да разбера какво знае за тях.

-От къде познаваш Доминик и Лукас?- попитах преди да се разделим с леко притеснение в гласа.

-Ами...те...са ми братовчеди- каза възможно най-тихо. Това ме шокира. Как е възможно това мило и добро момиче да има такива, по-точно, такъв братовчед като Доминик? Не знам какво да кажа. Само стоя и гледам Джоуди право в очите. -Ее, нищо ли няма да кажеш?

-А-аз.. не знам какво да кажа.. наистина!- и това е така. Точно си отворих устата, за да се опитам да й кажа нещо, но зад себе си усетих странно присъствие. Да, това е той, мога да го позная където й да е- Доминик.

-Аз трябва да тръгвам. Ще се видим утре Скарлет- каза ми Джоуди веднага щом го видя и тръгна към стаята си.

-Какво искаш?-обърнах се към Доминик.

-Нищо просто исках да видя малката си "приятелка"- каза ми. -За какво си говорихте със сухара?-попита ме малко с по-сериозен тон.

-Нищо което да ти влиза в работата! И името и е Джоуди!- казах му.- Трябва да тръгвам, имам лекция- обърнах се и тръгнах към стаята си. Доминик се опита ме последва, но някакво момче го спря. Двамата си стиснаха ръцете и започнаха да ди говорят. Което и да е това момче му благодаря.

Лекциите ми най-накря свършиха и тръгнах към общежитието. Стаята беше празна. Софи ми беше оставила бележка: "Днес ще спя при Зак, затова не ме чакай. Целувки." Оставих бележката на бюрото и се зачудих какво да правя. Извадих нещата си от чантата и започнах да се подготвям. Едва успях да завърша домашното си по психология, защото в мислите ми се появи Доминик. По- точно Джоуди и защо всеки път щом го види си тръгва или става различна. В крайна сметка реших, че сама няма да разбера, затова ще я попитам щом я видя.