You

Глава 63:Good morning

Минаха няколко дни от както се преместих да живея с Доминик и всичко беше невероятно.Лягахме си двамата, повечето пъти и Буч се настаняваше в краката ни, събуждах се до човека когото обичам. Да отворя очи и да го видя заспал до мен...дори в съня си беше усмихнат и изглеждаше толкова по-млад и спокоен. Нямаше намръщени погледи и проблеми. Всичко е като приказка. Сутрин когато стана, мога да направя кафе и ароматът му да се разнесе из цялата къща.Мога да се разхождам само по тениската му и той леко да ме закача. Но ме е страх, че това е само сън и един ден като отворя очи всичко ще бъде някъде далеч, а аз ще съм сама...в някоя празна стая.

Събудих се малко преди алармата ми да звънне.Докоснах мястото до мен, но беше празно.Къде ли е Доминик? Огледах се из все още тъмната стая и размърдах крака...странно, Буч също не беше в леглото. Вероятно Доминик го е извел на разходка.

Станах от леглото с бодра крачка и се запътих към кухнята да приема сутрешната си доза кофеин. Разтърках очи и видях,че на плота има бележка.

„Добро утро,бебо. С Буч сме на разходка, станахме рано и не искахме да те будим. В хладилника има закуска, а чашата ти за кафе е вече на машината.Връщаме се скоро. Обичам те!"

Сърцето ми веднага заигра щастливо, очите ми грееха доволно, а устните ми бяха оформени в широка усмивка. Как да не се разтопи човек от такива малки жестове, но толкова мили и хубави.

Отворих хладилника и видях купичка с йогурт, а до нея плодове. Имаше и бележка „Изяж ме". Подсмихнах се. Извадих ги и ги смесих заедно, нещо което много обичам да правя. Пуснах машината за кафе и невероятния аромат се разнесе първо из сетивата ми, а после из цялата къща.

Доминик

От няколко дни не мога да спя както трябва и мисля,че се дължи на случилото се от Новогодишния купон. Постоянно имам чувството,че някой ме наблюдава и очаквам всеки момент да се случи нещо. За това не се отделям от Скарлет и не я пускам да ходи никъде сама. Днес е изключение. Просто не издържах да лежа в леглото и да гледам в една точка тавана. Не съм споменал нищо на Скарлет защото не искам да я притеснявам.

Разхождах се близо до апартамента ни с Буч. Той тичаше пред мен и видимо му личеше,че е щастлив със стопани като нас.

Надявам се Джейсън да е разбрал какво му казах и да ме остави на мира, мен и Скарлет.Как може да се усещам чак сега за какво е всичко....завист! Това е лошо нещо.

Докато си вървях из уличката изведнъж някакъв мъж облечен само в черно и качулка на главата се блъсна в мен.

-Извинявай, приятел-каза ми с дрезгавия си нисък глас и ме подмина.

-Няма нищо-отговорих забавено и се опитах да разпозная гласа,но не ми беше познат. Познавам доста от хората на Джейсън, но този май не съм го виждал, поне до колкото видях. А може й да е просто обикновен мъж, любител на черното..като мен, и да е излязъл на сутрешна разходка.
Хванах Буч и се запътих обратно към апартамента. Все още ми е странно да го нарека „дом". Но е така.

Завъртях ключалката на врата и щом тя се отвори, кученцето веднага се втурна вътре.

-Буч!-опитах се да съм колкото се може по-тих с викането. Кученцето се спря и се върна до мен. -Браво-казах му доволно и го потупах по главата. Затворих вратата, събух си обувките и хванах палето в скута си, за да измия лапите му. Веднъж Скарлет така се ядоса,че съм го пуснал вътре мръсен, че имах чувството,че ако я беше боцнал човек с игла, щеше да гръмне.

-Добро утро!-чух нежния й глас от дъното на стаята и веднага се усмихнах. -Как беше разходката?

-Ние ли те събудихме?-попитах и бавно тръгнах към нея, а Буч все още беше в мен. Но тогава усетих аромата на кафе и се усетих,че не е станала сега.
-Не, събудих се малко преди алармата ми да звънне-каза ми. -Видях бележката, благодаря..много мило!

Отидох до хола и я видях седнала на дивана с книга в ръцете си. Косата й беше сплетена на много рошава плитка, а блузата ми се беше вдигнала и показваше дупето й. Очите й светеха на фона на слънчевите лъжи, а кожата й сякаш беше обсипана с малки кристалчета. Как заслужих това момиче?

-За теб...винаги!-казах й и целунах бавно и внимателно устните й, запомняйки всеки един милиметър от тях. Буч се размърда в мен, явно му е станало неудобно, и направи опит да се отскубне, но го задържах. Скарлет се засмя и го погали по корема.

-Връщам се след секунда-казах й и се запътих към банята с кученцето.
След като го изчистих го пуснах и той веднага започна да тича из апартамента като побеснял. Направих си чаша кафе и седнах на дивана до момичето си. Старото копие на Брулени хълмове, което тя ми подари беше в ръцете й. Тя се обърна към мен и ми се усмихна. Изправи се и пак седна, но този път се облегна на мен и опъна краката си.

-Искаш ли да ти почета?-попита ме с сладкия си мек и нежен глас. Кимнах и отпих от кафето си. Тя ме погледна доволно и прелисти страницата, а след това зачете....

Новата глава. Като за начоло се извинявам за дългото чакане и за отсъствието ми от wattpad😞❤️ Просто имах страшно много неща на главата и нямах никакво време да седна й да напиша нещо...смислено.
Другото за което ще се извиня е за размера на главата....кратичка е, но така се получи. Ще се постарая следващата да е хубава й дълга и с някакво действие вътре. 💕
Благодаря за подкрепата и отново се извинявам!😞❤️❤️ Обичавм ви!!!💗💗