You

Глава 26: She'll hate me

Доминик

Това чувство на спокойствие което изпитвам докато тя е в мен, е най-невероятното нещо в целия преебан свят. Това момиче ме променя, дори с най-малките неща които прави, без да го осъзнава. С нея се държа по различен начин, по-добър.

Усещам как нежното й малко тяло се е отпуснало изцяло в мен, усещам как се успокоява, как се затоплям и не искам тази топлина да ме напуска никога повече.

Не знам колко време съм стоял без да помръдна, внимавайки всеки път щом си взимам въздух, но започнах да усещам как левият ми крак изтръпва, а Скарлет потреперва.

-Студено ли ти?- питам я, докато галя косата й. Наистина не мога да се позная, не съм се виждал в такава светлина никога досега. Какво ми се случва когато съм близо до нея, каква е тази магия която се случа? Този контрол ме разтапя и в същото време- убива.

-Да, малко- казва ми с топъл и мек глас. -А-аз извинявай, намокрила съм блузата ти.. съжалявам- отдръпва се от мен и веднага усещам как студения въздух ме удря.

-Не,спокойно- казах й, опитвайки се да я успокоя защото виждах как започва да изпада в паника. Искаш ли да легнеш?- попитах я и погледнах право в очите й, които бяха подпунхали от хилядите се сълзи които до преди минути се стичаха по лицето й. Но въпреки всичко тя беше невероятна, толкова невинна и съвършена. -Ако не, няма проблем... можем да стоим така колкото време искаш- след като не ми отговори, реших, че трябва да наруша тишината в стаята. Молех се да ми каже, че иска да остане още в мен, сгушена. Но това едва ли щеше да се случи, тя е твърде срамежлива, за да си признае на глас, че й беше приятно, че иска да остане още време така.

-Всъщност да..ако няма проблем- не ме погледна нито веднъж в очите, докато говореше.

-Разбира се,че не. Даже ще ми бъде приятно- казах леко самодоволно и ми се прииска да си забия един в лицето. Тя ме погледна предизвикателно, но бавно стана от леглото и махна всичките боклуци които бяха върху него. Сгъна мръсните ми тениски и дънки и ги остави на стола ми. Бих й казал да не се занимава с това, но просто не можех да обеля й дума, можех само да стоя и да я гледам. Оглеждах цялото й тяло, от горе до долу, по няколко пъти.

-Сигурен ли си, че няма проблем? Ако искаш мога да си тръгна й да отида до общежитието?- започна да ме пита много тъпи въпроси. Разбира се, че не искам да си ходи. Луда ли е, не бих я пуснал да си тръгне от тази стая, дори и да ми предлагаха пари.