Отново е петък и всички се готвят за предстоящето коледно парти, което щяло да бъде зашеметяващо. Както всяко друго, но сега просто има повод. Лол. А след него тук ще стане ужасно пусто, всички ще се приберат по домовете си, при семействата си, а аз ще си седя сама в общежитието....Да, чудна Коледа ще е!
-О, нямам търпение за довечера...ще бъде невероятно-провиква се Софи в лицето ми. Боже, как може да се радва толкова за едно парти. Едва обяд е, а тя вече е започнала да се приготвя за „великата" вечер.
-Соф, не е ли малко рано да се вълнуваш толкова? Има още няколко часа.. а й за бога това е едно парти, както всеки петък..и събота и неделя,дори-завъртях очи и продължих да си чета книгата.
-О, ненене!- скара ми се бързо тя. -Коледните партита, скъпа ми Скарлет, са едни от най-готините и незабравими..повярвай ми.
-Мхм...-казах с пренебрежение.
-О,ще видиш довечера.-намигна ми.
-Че кой е казал, че ще идвам?!-попитах веднага и се засмях тихичко.
-Доминик ще е там! Съответно и ти ще си там, а й не мисля, че ти се седи сама тук...
-Няма да дойда!-казах без да обръщам внимание на всичките й закачки и муцунки.
-Хайде пак старата песен..-намръщи се тя. -Хайде, ще бъде забавно..довери ми се. Ако не ти хареса, винаги можеш да си тръгнеш. Моля те...-застана до мен и започна да ме моли. Какво да ви кажа, като малко дете е.
-Мразя когато правиш така, знаеш го нали!-отново завъртях очи, а тя веднага започна да ръкопляска и да се радва.
-Йейейейе...
-Да,да,да..-измърморих й.
След не знам колко време Софи беше готова, аз все още стоях и си четях книгата. Как е възможно да не ми се занимава с такива работи?
-Имам да ти давам нещо.-каза ми Софи и се приближи към мен с малка коледна торбичка в ръка. -Весела,по-ранна Коледа!
-Това за мен ли е?-попитах я защото не го очаквах. Тя кимна и седна до мен на леглото, бутайки подаръка в ръцете ми.
В пликчето имаше розова чаша за кафе с малки златни точици по капака и страните.
-Страхотна е!-ахнах, веднага щом я видях.
-Харесва ли ти?-попита ме Софи.
-Дааа, невероятна е!- извика и се метнах на врата й. Тя се засмя и ми каза, че се радва. -Всъщност и аз имам нещо за теб!- казах й когато я пуснах. Станах от леглото и отидох до гардероба си. Извадих черен плик с брокат по него и й го подадох. -Надявам се да ти хареса..много се чудих какво да ти взема и накрая реших да е това..
YOU ARE READING
You
RomanceСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...