You

Глава 60: Big Problem?

Хора,коли, чаши,алкохол,музика....всичко е на макс. Пред къщата почти няма места за спиране, пияни колежани излизат от всички страни, музиката се чува от началото на улицата. Беше много лоша идея, да дойда.

-Май не беше добра идея да идваме-казах на Доминик, когато намери място къде да спре колата.

-Тук винаги е така, знаеш го- каза ми и погали бедрото ми. -Няма да седим много, планирал съм специална вечер за нас.

-Мръсник-казах му веднага, защото ми е пределно ясно какво иска да правим. Не може ли поне един ден да не мисли за секс?

-Какво?-попита ме учудено. -Нямам предвид секс, поне сега...но щом го спомена...-гласът му веднага се промени, а очите му заиграха по тялото ми. Завъртях очи и го ударих по рамото. -Добре де, спирам. Искаш ли да ти споделя какво мисля да правим или не?

-Мхм-кимнах. Какво ли беше намислил?

-След като се позабавляваме на купона, ще се качим в колата и ще те заведа на най-голямата ледена пързалка в Ню Йорк, точно пред голямата елха. Там ще посрещнем Нова година и ще гледаме невероятната заря. Какво ще кажеш?- попита ме и зачака отговора ми с усмивка.

-Идеално....нямам търпение-казах му едва-едва, защото забравих думите. Ще сбъдне още една от мечтите ми. Запомнил е точно какво му казах. -Може ли Софи и Зак да дойдат с нас? И Буч?-попитах защото се сетих,че обещах на Софи да излезем и да вземем кученцето.

-Разбира се, щом така искаш.

-Благодаря ти!-казах му и целунах бузата му.

-Време за купон!-провикна се Софи. Бяхме застанали пред къщата и аз се чудех да влизам ли или не. Няма как, трябва да вляза. Колко лошо може да е този път?

Докато се опитвах да се добера до обичайното ни място където седим, се бутнах в не знам колко човека, няколко момчета ми подсвирнаха и ги чух да ми говорят нещо. Доминик едва се сдържаше да не ги пребие, а на Софи и беше забавно. От всякъде се размятаха пълни и празни чаши, опаковки от чипсове и пици. Не искам да знам как ще се изчисти след тази вечер.

Със Софи седнахме на дивана, а момчетата отидоха да вземат нещо за пиене. Огледах се и погледът ми веднага намери човека който най-малко бих искала да видя- Тара. Страхотно! Защо изобщо се надявах да не е тук? Тя не може да пропусне вечер за пиене и чукане на поразия.