You

Глава 14: My story

Двамата сме точно пред колежа. Времето е идеално за тичане. След няколко минути се обръщам към Лукас.

-Готов ли си?- питам го вече готова за тичане.

-Винаги съм готов- отвръща ми самоуверено. Засмивам се тихичко и завъртам очи.

Не знам защо, но с него се чувствам различно. Не различно в лошия смисъл, а различно по начин който ми харесва. Чувствам се някак спокойна и не трябва да се притеснявам какво ще кажа или с какво съм облечена. Той е толкова по-различен от брат си. Е, не говоря за татуировките и пиърсинга, защото по това си приличат. Говоря за начина му на държание.

Лукас тича точно зад мен. Сякаш ме пази от другите хора. Предупреждава ги, че той е с мен. Усмихвам се вътрешно.

Минаваме 5км и краката вече не ме държат.

-Искаш ли да спрем?-питам го задъхано.

-Разбира се.. щом си се изморила- казва ми и се усмивка топло.

-Не, че съм се изморила.. просто.. съм сигурна, че ти не можеш повече- лъжа веднaга и се засмивам. Той върти очи, но се засмива с мен.

-Така ли било- смее се. Кимам. -Тогава да вървим към кафенето-предлага ми.

Двамата вървим един до друг. Лукас ме води в онова малко кафе, което намерих още щом дойдох тук. Моето кафе.

Поръчвам си капучино и с Лукас едва не се скарваме кой да плати сметката, но в крайна сметка, той побеждава и я плаща. А аз въртя очи. Никога досега, не са ми плащали сметката.. освен брат ми, но това не се брои.

Сядаме на една вътрешна маса, която е отрупана с цветя. Лукас ми подава кафето и аз му благодаря и пак започвам да се усмихвам тъпо.

-Е..как е в колежа?-пита ме, усетил, че мълчанието между нас е убийствено.

-Ами, за сега върви добре. Много ми харесват лекциите по литература. Това ще са ми любимите. Също така се радвам, че се запознах с Джоуди, тя е втората ми приятелка тук- смея се, но това си е сaмата истина.

-Джоуди?- очите на Лукас се разширяват. Кимам.

-Приятелка си със сухара?-пита ме той и леко се усмихва. Странно къде ли съм чувала това? А, да сетих се.. Доминик използва същия прякор. Странно, но от негова уста звучеше много по-гадно. Но въпреки това аз въртя очи и веднага я защитавам.