You

Глава 46: Sydney

Слънце,вода,плажове,величествени сгради,хора...Коледа.Влюбих се в Сидни още в момента в който слязох от този самолет и се качих в таксито.Слънцето грееше,настроението беше коледно и без следа от мрачни белези,водата беше синя,точно като очите на Доминик,а величествените сгради се издигаха до небето.Това щеше да бъде една невероятна ваканция.

Разтоварихме багажа от таксито пред една малка бяла къщичка точно до бреговете на невероятния океан.Нали знаете мечтата на почти всяко момиче,което е чело книгите на Никълъс Спаркс,малка къщичка,с бяла ограда,природа и разбира се-любимия и човек.Да,точно така изглеждаше тази.

-Дойдохте..о,дойдохте!-вратата на къщата се отвори и от нея излезе нисичка жена,на средна възраст, с дълга кестенява коса и уникално сини очи,същите очи в който се влюбих. -Толкова се радвам да ви видя!

-Здравей,мамо!И ние се радваме да те видим-Доминик прегърна майка си. -Мамо,запознай се със Скарлет- представи ме,когато я пусна от прегръдката си.Дребната жена едва стигаше до раменете му и почти не се виждаше,когато я беше прегърнал.

-Здравейте,приятно ми е да се запознаем,г-жо Прайър..-казах ведро с усмивка.

-О,не не не,мила,казвай ми Амилия..г-жо Прайър е прекалено официално-поправи ме набързо,доближи се до мен и ме прегърна.Топла майчина прегръдка,такава каквато не бях имала от много дълго време,може би никога.Беше хубаво,вече я харесвах. -О,съжалявам,приятно ми е Амилия-поправих се.

-Доминик,тя е дори по-хубава!-възкликна тя,когато ме пусна и погледна към сина си. -Хайде,хайде да влизаме,направила съм закуска.

Доминик взе багажа и тръгна към къщата.Майка му ме хвана за ръката и ме повлече да вървя с нея.Беше си облякла флорална рокличка,която се мяташе наляво-надясно,когато вървеше.

В къщата миришеше уникално.Палачинки,кафе,плодове и какво ли още не,бяха затрупали масата.Боже,Амилия се беше постарала.Сега осъзнавам,че това е една от най-хубавите закуски,които някога съм имала.От малката тераса,на която бяхме седнали, се виждаха сините вълни на соления океан и се усещаше мириса на свежото лято.О,да забравих да кажа-по това време в Сидни беше лято и да,Коледа щеше да бъде прекарана по бански и къси панталонки или летни рокли.

След като закусихме,Доминик се качи да остави багажа в стаята си, а аз останах да помогна на Амилия.Жената толкова се беше постарала с всичко,че чак ми стана неудобно просто да стана и да оставя нещата така,плюс,че обичам да подреждам.