You

Глава 54: The most beautiful time of the year

Коледа...най-прекрасното време от годината. Изпълнено с магия,чудеса и надежда. Времето когато всичко е възможно и всяко желание може да се сбъдне...да стане реалност. Всяка една детска мечта и желание...обсипват света с весел смях и усмивки, обич и благодарност.

-Господи..не мога да повярвам,че Коледа дойде. Най-най-хубавото време от годината!-подскачах из стаята, а Доминик все още лежеше в леглото..цял ден! Едва го накарах да стане, за да ни помогне с работата из къщата. -Не е ли невероятно?!-ахках.

-Бебо, на практика има още няколко часа до Коледа-Доминик въртеше очи и се чудеше на цялото ми изтерзаване. Не го разбирам, не може ли да усети Коледния дух и магията на Коледа?

-Да, но сега е Бъдни вечер, а на сутринта е Коледа...Коледа, Дом!-ударих го леко по рамото и изпищях. -Знаеш ли на колко много малки деца..мечтите им ще станат реалност? Невероятно е!

-Да,да..малките лигавета ще си получат скъпите телефони и какви ли не други джаджи. После ще си снимат лъскавите подаръци и ще качат снимка в инстаграм, какво им е донесъл дядо Коледа..еке мама и тате.Да, бебо..невероятно е!- каза ми саркастично и ме хвана за ръката, повличайки ме върху себе си. -Но..аз се радвам за теб..и за мен, защото ти си моя лъскав и скъп подарък!

-Дом...-прошепнах тихо срещу него с голяма усмивка и разтуптяно сърце. Приближих се него и поех устните му в своите. -Какъв е този поглед?-попитах го след като се отдръпнах.

-Кой поглед?-попита ме и отмести кичур от косата ми и отново ме погледна с дълбоки и сини очи..сякаш запаметявайки всяка една част от лицето ми.

-Този поглед..Дом..-казах и докоснах горещата му кожа.

-Просто съм щастлив..бебо...щастлив съм,че те имам.

Сърцето ми буквално се топи.Направо се разтича. Миглите ми пърхат срещу него,в коремът ми летят пеперудки,а спомените ми се връщат към момента в който го видях за първи път.Моментът в който видях онова сърдито, недоволно и арогантно момче...сравнявам го с това което е сега...няколко месеца по-късно. Как се промени толкова? Как стана това,което е? Направи го заради мен...и заради себе си.Удивително е.

-А съм още по-щастлива да те видя да седиш до мен и да ми говориш по този начин. Да споделяш моментите и чувствата си с мен...-изрекох след дълго връщане из спомените ми. -Обичам те..

Нямаше нужда да ми отговаря, защото го прочетох в очите му и го почувствах в устните си.

***

Масата беше наредена, къщата ухаеше невероятно от Коледната трапеза, а елхата озаряваше цялата стая.

-Добре сте се справили с приготовленията..почти сте ме достигнали, но не ви достига малко..-Доминик ми побутна стола и ми направи място да седна. Пернах го по рамото и седнах, а той ме погледна ококорено. -Какво?-попита ме засмяно. -Шегувам се, разбира се..не мога да ви надмина, вие сте богини!-каза ни и погледна двете ни с Амилия.
-Благодаря-казахме заедно в един глас и се засмяхме.

-Скарлет,слънце, какво да ти сипя?-Амилия ме попита и взе чинията ми.

-Ще хапна от всичко..по малко-засмях се, а Амилия ме погледна доволно.

-Малко прасенце-подсмихна ми се Доминик и ме ощипа по бузата.

Признавам се за виновна. -Мамо, трябва да си много щастлива и доволна,че си намерих момиче, което не е постоянно на диети и не брои всяка една калория и така имаш възможността да я храниш-Доминик се засмя и погледна към майка си.

-О,Дом..аз съм много щастлива и не само заради този факт-каза доволно и ми подаде чинията.

-Е, да..има и още много неща..-гласът на Доминик пропълзя по цялото ми тяло, кожата ми настръхна и усетих закачливия му поглед и доволна усмивка върху лицето си. О,господи..на масата сме.

-Дом..-сритах го леко под масата и го му хвърлих предупредителен поглед. А той се засмя.

-Дом, просто си..уникален, нямам думи-Амилия се досети какво всъщност е намекнал и завъртя очи.

-Боже,боже..хайде да ядем вече-предложението му, ми харесва. Поне храната ще държи перверзната му уста затворена. Поне няма да може да говори.

Вечерята беше станала невероятно вкусна. Питката беше уникална..мисля,че толкова много хляб не бях погълвала през живота си. А пуйката и салата....нямам думи. Отново се наядох като прасе. Мисля,че започна да ми става навик.

След като се нахранихме и оправихме масата, всички дружно седнахме на дивана в хола и си пуснахме Коледен филм. И по чудо не беше „Сам вкъщи" .

Доминик ме беше гушнал в себе си и се бяхме завили под едно голямо пухкаво одеяло, Амилия седеше до нас и беше облегнала главата си на възглавницата. На средата на филма очите ми едва се държаха отворени, а Амилия беше заспала до нас.Доминик изключи телевизора и ме изправи от дивана, понечи да ме повдигне, но го спях. Взех одеялото и завих Амилия.

-Винаги загрижена-Доминик целуна челото ми, хвана ме на ръце и ме поведе към стаята.

Това е новата глава. Съжалявам,че е малко по-кратка..всъщност доста по-кратка, но се надявам да ви хареса.Обещавам,че ще се компенсирам със следващите. Ще се радвам да коментирате и да гласувате. Обичам ви!