You

Глава 12: That kiss

Усещам аромата на устните му. Усещам как топлия въздух излизащ от устата му се спуска по врата ми и кара цялото ми тяло да настръхне, кара сърцето ми да спре. Какво се случва с мен?

Лицата ни се срещат и аз поглеждам в очите му. Господи колко са сини. Изведнъж времето спира. Взирам се в очите му и се губя, губя всякакъв контрол над тялото си. И изведнъж, най-неочаквано, устните ми залепват за неговите.

Нямам никаква представа какво се случва, но не мога да се контролирам. Познатия вкус на мента изпълва сетивата ми и кара цялото ми тяло да закипи. Устните му са меки. Топлият му език се плъзга по моя и усещам как си поемам дъх. Невероятно е. Тялото ми седи до стената и изгаря. Никога не съм изпитвала такова нещо. Той слага двете си ръце на бузите ми и ме целува отново. Веднага след това тялото му притиска моето към стената, колкото се може по-силно. После се отдръпвам от устните му и мога да се закълна, че чух да изрича името ми. Толкова тихо, но толкова страстно. Веднага след това устните му отново намират моите и езикът му се плъзга по моя. Не мога да мисля, знам, че това което се случва не е правилно, но не мога да спра, не мога да го контролирам. Съзнанието ми отказва да работи. Доминик спуска ръцете си към ханша ми. Тялото ми е като препарирано. Усещането е невероятно. Доминик хваща бедрата ми и ме повдига в себе си, а краката ми инстинктивно се увивам около кръста му. Дъхът му е горещ, усещам го на врата си. Започва да го облива с жадни целувки. Отпускам глава на стената и направо се топя. Не мога да контролирам звуците който излизат от устата ми.

Но изведнъж съзнанието ми се опомня и ми напомня, че това е Доминик. Не, че не знаех или нещо такова, но не мога... просто не мога да правя това с него. Трябва да го махна от себе си. Колкото и да ми харесва, колкото и невероятно да е това усещане което изпитвам, не мога. Това е Доминик- прави каквото му е изгодно и не го интерсуват другите. Знам, че след като му кажа да спре, отново ще стане същия гадняр и ще ме засипе с лоши коментари.

Зъбите му леко захапват кожата на врата ми. Ток се спуска по цялото ми тяло когато я засмуква. Никога не съм изпитвала такова нещо. Изведнъж, погълната от желание и удоволствие, отварям очи и съзнанието ми казва да спра това.

-Доминик...спри- казвам, но не искам да спира, прекалено хубаво е. И точно това прави той, не спира, сякаш прочел мислите ми.

-Доминик!-казвам пак. Гласа ми изпълва цялата стая. Той се отдръпва от мен, давайки ми възможност да сваля краката си. Поглеждам в очите му и сякаш виждам океана. -Не мога да го направя.. не можем..- усещам болка когато изричам това, не исках този миг да свършва, но просто така е правилно. Изведнъж той рязко се отдръпва от мен и красивия и син океан който видях в очите му изчезва, сякаш с последните лъчи на слънцето. Какво стана?

-Съжалявам..- това е единствената дума която излезе от устата ми. Единственото нещо което съм в състояние да кажа е едно "съжалявам", но наистина ли съжалявам?

-Какво по дяволите, за какво съжаляваш?-пита ме грубо.

-За... за това, че те целунах... не знам какво ми стана...- но истината е, че не съжалявам. Това беше най-прекрасното нещо. Това усещане беше зашеметяващо.

-Споко, беше една шибана целувка. Случва се постоянно... на всеки- думите му запълват стаята и се удрят право в сърцето ми, което до преди секунди щеше да изскочи, но сега... сега то е някак празно и наранено от думите му. Но не знам защо. Аз не го харесвам, не искам нищо общо с него защото той е груб и арогантен, показа ми го ясно още първия ден щом го видях. Не може да изпитвам нещо към него. Нали?

-Може ли...ъм.. да не споменаваме какво се е случило тази вечер?- попитах след като поспорих със себе си дали го харесвам или не.

-О, повярвай ми, първото нещо което ще направя когато изляза от тази стая, ще е да отида и да кажа на всички че досега съм се натискам със задръстената съквартирантка на Софи! Ти луда ли си, как ще кажа тая шибания? Аз, точно аз най-малко искам някой да узнае какво се случи току що! Сега спри да мислиш за това.. просто го забрави, все едно не се е случвало и всичко ще бъде както трябва!- ето, той отново се държи като пълен кретен, както предположих. Току що, частта от мен която мислеше, че в него има капка човечност, умря.

Веднага след това врата в на стаята се затръшна зад гърба му и аз отново бях сама в стаята. Все още не съм сигурна какво точно се случи, не съм сигурна й, че някога ще разбера. Бях като омагьосана в присъствието му, не можех да се контролирам, не знаех какво правя, но всяко едно нещо си струваше. Да го чуя как казва името ми, докато ме е притиснал в стената е безценно.

Успявам да се довлека до леглото и въпреки, че съм объркана от случилото се и от начина по който си тръгна, заспивам с усмивка на лицето.