You

Глава 39:Spending Christmas Together

-Обичам те!-прошепна Доминик срещу устните ми, докато лежахме на леглото вплели телата си едно в друго.

-Обичам те!-отвърнах му,също толкова сигурна колкото него. Обичам го...не мога да споря с този факт. Нямам думи с които да опиша всичко което изпитвам към него. Той е моята котва..моето спасение.

-Радвам се,че тръгна след мен-прошепнах след дълго мълчание.

Главата ми беше на гърдите му и можех да чуя как сърцето му бие,заедно с моето.

-И аз се радвам.Нямаше да го направя,но трябваше.Не мога да си позволя да те загубя.Съжалявам,че ти казах да си тръгнеш..понякога съм задник-каза ми Доминик,играейки си с косата ми, а аз се повдигнах и го погледнах.

-Понякога?-попитах засмяно.

Той се засмя заедно с мен.Спуснах едната си ръка по лицето ми и ме щипна по носа.

-И ти не си от най-кротките!-засмя се. -Но си точно такава каквато те искам.

-И ти си такъв какъвто искам..не го забравяй!-прошепнах му и се намърдах върху него, оставяйки малка целувка на меките му устни.

Погледнах телефона си и видях,че минава 1 часа през нощта. Какво? Кога мина времето?

-Ще останеш да спиш с мен,нали?-попита ме Доминик след като оставих телефона си.

-Не съм си взела никакви дрехи..но преди да започнеш да ме убеждаваш..да, ще остана.

Видях как на лицето му се появи безценно красива усмивка.

-Бебо..трябва да те питам нещо-каза ми с малко по-сериозен тон.

-Какво?-попитах притеснено.

-На Коледа..нали няма да си сама..имам предвид,къде ще останеш?-гласът му беше напрегнат.Физиономията ми веднага се смени,защото сега осъзнах,че това ще бъде първата ми Коледа без брат ми.Вероятно първата Коледа на която ще съм сама в общежитието си,гледайки филми в които хората са със семействата си и се забавляват, благодарни на това,че са заедно. Да..много кофти ситуация. Сама на Коледа, как ви звучи?

-Вероятно ще си бъда в общежитието и ще гледам филми или ще изляза да се разходя в града, сама като хората, които нямат семейст...-казах с мъка в гласа, но преди да довърша,Доминик ме прекъсна,запушвайки устата ми с ръка.

-Ще дойдеш ли с мен в Сидни..при майка ми?-попита ме. Не знаех какво да му кажа. Седях и го гледах,останала без думи.Да прекарам Коледа със семейството му,част от семейството му..ще бъде много хубаво.Това е голяма стъпка във връзката ни и ме кара да се чувствам специална.Иска да ме запознае с майка си!?Буквално цялата пърхам от щастие.Това наистина означава много за мен.Това,че няма да съм сама и това,че ще съм с него...невероятно,като сбъдната мечта. -Е?-попита ме защото все още не му бях отговорила.