You

Глава 30: Come sleep with me

По път за общежитието ми, спираме да си вземем нещо за обяд. С Доминик отново се скарахме кой да плати сметката, но в крайна сметка не успях да изляза на глава с него и той я плати, отново. Не знам как станах в 6:30 и как прекарах половината ден в леглото с Доминик, но това време съвсем не беше пропиляно...да стоя в прегръдката му е хубаво от всяко друго чувство на света.

Колата спира на паркинга пред университета. Преди да изляза от колата, Доминик оставя на устата ми нежна целувка и погалва ухото ми. А аз веднага започвам да се топя под действието на допира му.

-Ще тръгвам..-казвам, но истината е, че не ми се тръгва. Не ми се занимава с нищо. Искам само да остана с него.

-Ще те изпратя- казва ми и слиза от колата и ми отваря вратата, да сляза.

Вървим в пълна тишина по дългия мрачен коридор. Дори с гръб към него, мога да усетя как очите му обхождат тялото ми, как го изучават.

Отключвам вратата на стаята и леко пристъпвам вътре. Софи я няма, една положителна страна от това е, че няма да се обяснявам къде съм била и какво се е случило, но когато поглеждам към моята част от стаята, виждам огромен букет от разнообразни цветни цветя и малка картина пред него. Тръгвам с плаха крачна към него. Ухае невероятно. Вдигам картичката и я отварям. Извинявай за всичко! Никога не съм искал да ти навредя... от Лукас. ПС: Обади се когато се прибереш"

-Какво е това?-чух дрезгавия глас на Доминик зад себе си.

-Букет и картичка..от Лукас-обърнах се и казах с насълзени очи. Чувствам се виновна... виновна защото направих неща, който вероятно не трябваше да правя. Направих избор, който сега не съм сигурна, че беше правилен.

-Какво пише?-попита ме и постави ръка на рамото ми, а тялото ми веднага реагира на лекия му допир.

-Извинява се за вчера и иска да му се обадя-казвам, опитвайки се да преглътна сълзите си.

Погледнах в очите на Доминик и видях едно скършено момче. Видях болка и разочарование. Той отдръпна ръката си от рамото ми се отдалечи от мен.

-Не..-лек стон излезе от устата ми. Не мога да му позволя да си тръгне, не и след нещата които ми каза вчера, не й след начина по който ме накара да се почувствам. -Върни се- казах му.