Часа е 9:30, а Лукас никакъв го няма. Вече трябваше да е тук, но го няма. Звъня му, но не ми вдига. Господи, дано е добре! Защо първата мисъл на хората, когато някой не си вдигне телефона е, че може да е пострадал. Или това се случва само на мен?
-Къде по дяволите е?- нервничи Софи.
-Не знам, не ми вдига!- казвам й. Тревожа се. Какво се е случило след като тръгна да търси Доминик?
Врата изведнъж се отваря. Няма кой друг да влезе просто така, това е Доминик. Корема ми се свива на топка.
-Доминик!- изпищява Софи- С маниери както винаги!- кара се тя, но започва да се смее. Той не казва нищо, само й показва среден пръст и се усмихва. Странен начин за разговаряне.
-Ти ли ще ни закараш?- пита го Софи. Той кима. -Идеално, защото вече започнах да се изнервям.
Седя в единия ъгъл на стаята и се чудя как да се успокоя. Как да накарам тялото ми да помръдне.
-Къде е Лукас?- питам с притеснен и свит глас.
-В къщата. Тръгваме ли?- отговаря ми и тръгва към колата си, без да ни изчаква. Защо Лукас е в къщата и не дойде да ни вземе?
-Хайде- подканва ме Софи, защото вижда, че все още не съм помръднала. Дали да отида там? Искам ли да се кача в колата му. Цялото ми тяло настръхва, когато се сетя за миналия път когато бях в колата му. Беше толкова съсредоточен и някак усетих нова част от него. -Скарлет!- извиква ми Софи и аз тръгвам с несигурна крачка към вратата. Отивам там заради Лукас, напомням си. Всичко ще бъде наред...
Качвам се в колата и потрепервам. Нервите ми са опънати до краен предел, нежеланието ми да съм толкова близо до него, също.
През целия път Софи „пее" в тон с музиката, по скоро вика с цяло гърло, а Доминик използва волана като барабани. Как е възможно да се държи все едно нищо не се е случило? Чакай, за него нищо не се случило, на него не му пука. Какво като ме е целунал и е шепнел името ми, това за него не е нищо! Той сам призна, че ме е използвал. Не знам защо, но при тази мисъл усещам остра пронизваща полка в сърцето си. Разделя се на две счупени половини. Какво е това влияние което този човек има върху мен?
Силната музика заглушава всичко наоколо. Имам чувството, че всичко се тресе от силното бумтене. С плаха крачка слизам от колата и тръгвам към къщата.
YOU ARE READING
You
RomanceСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...