You

Глава 18: Nevermind

Неловката тишина и изгарящото напрежение изпълват малката стая. Нито един от нас не е казал нищо. Аз продължавам да отскачам от единия си крак на другия и да човъркам някаква кожичка на пръста си. Изведнъж тишината се наруши, защото Лукас се прокашля и стана от леглото. Тръгва към мен. Скарлет махни очите си от глупавия нокът, спри да се мърдаш. Вдигам глава и го виждам на сантиметри от мен.

-Лукас..а-аз..

Но не успявам да кажа нищо повече защото розовите му устни се залепват за моите. Усещам топлината и вкуса на кафе. Топлият му и сладък език се плъзга по моя и губя всякакъв контрол над себе си. Губя съзнанието си. Тялото ми е като изгубено под действието на страстната целувка. Той слага ръцете си до лицето ми и обгръща с длани топлите ми бузи.

После се отдръпва леко и прошепва в ухото ми името ми.

-Скарлет...-казва толкова тихо, че едва го чувам заради силното бумтене на сърцето ми. Веднага след това устните му отново намират моите. Езикът му се плъзва в устата ми. И тялото му започва да ме приближава към стената. Залепва ме за нея, а цялото ми тяло започва да гори.

Не това не е разговора който трябваше да проведем. Това изобщо дори не е разговор, но съм погълната от всичко което се случва. Завладяна съм от езика му и от ръцете който докосват всяка част на тялото ми.

Лукас отлепва устните си от моите и тих стон на недоволство излиза от устата ми.

-За това ли искаше да говорим?-пита ме все още долепен до мен, гледайки ме право в очите.

-Нещо такова- засмивам се и се взирам в невероятно красивото му лице. Взирам се в двете метални кръгчета на веждата му, в невероятните му шоколадово кафяви очи, леките трапчинки който се подават щом се усмихне и в големите му розови устни. Изглежда съвършен.

-О, значи ти хареса?-и се усмихва по-широко- Така ли?

-Може би...-казвам му с мек и някак срамежлив глас. А бузите ми са целите порозовели.

-"Може би"?- и ми намигва с едното око -Или "да много ми хареса, останах без думи"?- смее се. А аз само въртя очи.

-Значи ти и аз..сме.. заедно?-питам го най-накрая. Трябваше да го попитам още сутринта в коридора.

-Ти как мислиш?... Скарлет още в първия момент щом те видях.. разбрах, че ти си момичето за мен! И ще направя всичко, за да те имам- казва ми и маха един кичур паднал пред лицето ми.