Седях пред големия празен куфар и просто се взирах в него.Последния път,когато го използвах беше,за да се преместя да живея тук-в общежитието ми.Брат ми ги свали от колата и ги качи...сега вече го няма.Знам казвала съм си го много пъти,много пъти съм мислила,но не мога..все още искам да го видя..да си поговоря с него...да ме нарече отново "пеперуда"...
Телефонът ми изпищя,връщайки ме в реалния свят отново.Отклоних погледа си светкавично бързо и видях съобщение на екрана ми.
Идвам при теб след 15 мин-от Доминик е.
Чакам те...
Доминик щеше да остане да спи в общежитието ми,защото след няколко часа трябваше да стигнем до летището и да отлетим за Сидни.Все още не си бях приготвила абсолютно нищо...а бях започнала преди часове.
Радвам се,че не ми трябват дебели дрехи,защото така както нямах нищо в куфара..изведнъж преливаше от дрехите и всичките други неща,които бях набутала вътре.Какво се случи?
Доминик влезе в стаята,а след него Софи и Зак.
-Здравейте-гласът ми чуруликаше.Доминик пусна един сак на земята,направи една голяма крачка и беше до мен.Меките му устни веднага се долепиха до мойте в малка и нежна целувка...изпълнена със страст.
-Липсваше ми-каза ми когато се отлепи от мен и погали бузата ми.
Преди да отговоря,Софи се прокашля и се ухили като три годишна,притискайки се към Зак.
-Вие,хора сте самото олицетворение на двойка,която не може да остане разделена за повече от половин час...Много се радвам за вас.
-Ох..станахме прекалено сантиментални и разнежени изведнъж..-каза засмяно Доминик,слагайки едната си ръка на рамото ми.
-Да да,разбира се..забравих колко си корав-засмя се шумно Софи,а Доминик навря в лицето й среден пръст.Това беше техният начин да покажат,че държат на приятелството си.Така поне мисля...
-Добре,стига толкова от проявата на добри отношения-засмя се Зак -Хайде да отидем да хапнем някъде преди да тръгнете.
-Добра идея,умирам от глад-казах на свой ред и си взех чантата и закопчах куфара.
Седнахме в малък ресторант и си поръчахме бургери с картофки.Беше ми странно да сме само четиримата,все едно сме на двойна среща или нещо от сорта.Обикновено бяхме само аз и Доминик или по случайност сме се сблъсквали с цялата компания...и последния път това не завърши добре.И под добре,имам предвид,че на сутринта имам нечовешко главоболие.
YOU ARE READING
You
RomanceСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...