Глава 5: What a night?!

4.9K 243 0
                                    

-Скарлет, добре ли си?- Лукас седна до мен. По погледа му можех да разбера, че съжалява за случилото се и е загрижен за мен. Не иска да ми се подиграва или нещо друго. Да за тях може и да е нормално да правят такива неща на тези купони, но за мен е нещо ново и не, не съм съгласна с това. Да обсъждаш такива неща, това което си правил в леглото с човека който "обичаш" си е нещо лично, поне за мен.

Цялото ми тяло трепери. Усещам как ще рухна. Не мога да спра сълзите си. Какъв е смисъла от тях? Защо рева? Никой не ми е направил нищо? Тара просто.. сподели.. предполагам. Защо изобщо ми пука какво прави Доминик с всички момичета с който е бил? Защо ми влезе под кожата от момента в който го видях?

Телефона ми започна да вибрира. Брат ми е. Не, не мога да му вдигна. Какво ще си помисли? От първият ми ден тук аз отивам на купон и се напивам?! На крака ми усещам нежното докосване на Лукас. Ръката му е топла.

-Скарлет.. доб..

-Да, да извинявай! Аз просто съм нова в това. Никога до сега не съм ходила на такива купони, не съм пила. Извинявай, не трябваше да реагирам така.- започнах да бърша сълзите си с ръка. Мъчех се да прикрия факта колко глупаво и унижено се чувствам. Лукас само се узмихна и ми каза да спра да се извинявам, че нищо не се е случило.

-Всичко е наред. Тара просто е.. Тара си е Тара. Не и обръщай внимание. -Лукас е толкова внимателен и се държи толкова добре с мен. - Студено ли ти е? Искаш ли да влезем вътре?

-Не, не искам да се връщам там.. не още.

-Добре тогава, ще останем тук още малко.

Мълчанието ще ме убие. Никой не е казал нищо.

-Може ли.. да ме закараш до общежитията? Не бих те молила, но нямам кола, едва ли има автобус, а не искам да оставам тук.

-Разбира се, че бих те закарал, но пропускаш една малка подробнос.- очудения ми поглед пробождаше очите му.- И ти и аз сме пили. Едва ли има някой в тази къща който да не е фиркан.

-По дяволите.- какво ще правя сега? Не искам да стоя тук. Къде ще спя?- Добре, нов план. Колко време ще трябва да ходя ако тръгна сега?

-Наистина не искаш да оставаш тук нали?

-Ти как мислиш?

-Хайде, ставай ще те заведа до колежа. Не е много далеч на 30/40 минути пеша.

-Не е нужно да го пра..

YouWhere stories live. Discover now