You

Глава 65: Only you

Има неща които могат да бъдат разрушени за много кратък период от време. Има моменти които искаш да не се бяха случвали и искаш да върнеш времето назад. Има неща които не можеш да промениш каквото й да правиш, моменти за които ще съжаляваш до края на живота си и ще се питаш- ами ако?

Пороя заливаше улиците на цял Ню Йорк и измиваше всичко по пътя си...всичко.Навън беше тъмно, а уличните лампи едва осветяваха малката площ под тях. Из улиците нямаше хора...всичко беше празно. Затишие преди буря.....

И ето,че дъждът отми и последния останал цвят на розите които бяха засадени пред ресторанта в който бяха отседнали Доминик и Скарлет. Това е знак, но за какво....Бум..алено-червеното листо падна на меката почва и се понесе надолу по улицата, носено от течащата вода.

Доминик седеше пред ресторанта и гледаше как красивото му момиче се губи зад завоя с колата му. Косата и дрехите му бяха подгизнали, сърцето му биеше учестено и болезнено, а мъката напираше в очите му. Дали не я изпусна завинаги?

Минути по-късно, след като няколко човека от персонала и стотиците погледи на хората в заведението бяха свидетели на малката драматична сценка развила се на сантиметри от тях, няколко линейки профучаха пред заведението.

Сърцето на Доминик спря за секунди и кислородът не достигаше до сетивата му. Той ги гледаше като вцепенен как поемат по същия път по който мина и Скарлет. Вече дори и звездите не се виждаха от небето, а луната беше заличена от тъмните облаци. Светкавици прорязваха цялата небесна шир.

Доминик

Усещам как започвам да се задушавам. Две линейки минаха точно пред мен и продължиха по пътя по който тръгна Скарлет. Моля се на бог или на някой който иска да ме чуе, моля се само тя да е добре. Не бих могъл да живея без нея и не знам какво ще правя ако нещо й се е случило. Не бих могъл да го преживея и никога не бих бил способен да си го простя.Не мога да си представя живота си без моето момиче. Защото ако тя спре да диша и да съществува, то какъв е смисълът аз да съм тук? Какъв би бил смисъла да живея без нея...щом тя ме научи как да дишам и да се радвам на живота? Без нея....все едно няма мен.

Няколко таксита бяха спрели на няколко метра от мен и без да се замислям се качих в едното и му казах да кара зад линейките. Вода се стичаше из цялото ми тяло, но не усещах нищо. В момента исках само да се уверя,че момичето ми е добре и,че мога да я подържа в ръцете си.