Два месеца по-късно
Нещата се промениха за тези два месеца. Вече е декември месец,има няколко седмици до Коледа. Но нека се върна обратно и да ви кажа какво се случи след като се върнах в стаята си.
Тишина, тишина и напрегнати погледи ме засипваха бавно и мъчително. Изправих се пред нещо което тогава си мислех, че не е чак толкова сериозно. Просто трябваше да обясня на Лукас и Софи какво се случи между мен и Доминик.
С плаха стъпка започнах да говоря и всякакви емоции обливаха тялото ми. Плаках прекалено много докато говорех, болеше ме докато изричах всяка една дума, която излизаше от устата ми..но присъствието на един човек в стаята топлеше сърцето ми-Доминик. През цялото време той беше моята опора.
Казах на Лукас абсолютно всичко, обясних му, че чувствата които имам към брат му, са много по-силни и колкото й да се мъчих да ги прикрия в един момент те излязоха наяве. И аз не бях способна да направя каквото й да е. Не можех да стоя настрана от това момче.
Видях разочарование в очите му, сълзи и горчива болка изпълнена със съжаление.Имаше прекалено много викове, начупени неща и разбити на парченца мечти.
Изправих се и преглътнах всичко, но най-много ме болеше от последните думи на Лукас- „Обичах те, а ти ме захвърли при първа възможност! Но аз съм виновен за това... и ти винаги ще имаш място в сърцето ми!"
Софи през цялото време не ми каза й дума, но погледа й можех да разбера всичко.Казваше ми,че правя грешка за която ще съжалявам, след време...Дали наистина беше така?
Няколко седмици след случилото се, разбрах, че Лукас е заминал, но не разбрах къде, със Софи се примирихме, въпреки, че на нея й беше трудно, но това беше моят избор, Доминик беше моя избор и никой не можеше да направи нищо по въпроса!
През изминалите месеци с Доминик подсилихме връзката си. Научих много неща за него, въпреки, че беше трудно да ги изкопча, той научи за мен и за всичките ми трудности.Имахме много хубави моменти заедно, няколко дребни скандала, но всичко беше съвършено. За това кратко време видях как той се променя и как промени и мен..
Сега
Празниците наближаваха и коледното настроение беше обляло всички. Сняг, елхи,лампички бяха разпилени из целия университет и изведнъж всичко отново беше „живо".
YOU ARE READING
You
RomanceСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...