-Бебо,готова ли си?-Доминик ме чакаше да се приготвя и сигурно вече беше загубил търпение.
-След секунда-провикнах се от стаята и се надявах да ме чуе. Обух си кецовете, сложих си червило и за последен път се погледнах в огледалото.
Тази вечер май прекалих с тъмните цветове-блузата ми беше черна, дънките ми бяха черни и на няколко места бяха скъсани, якето ми беше черно, шапката ми също беше черна, а кецовете,ще се учудите, бяха черни. Как така реших да се облека по този начин. Мисля,че приличам на Дом. Не че не ми харесва, но обикновено той е този който носи само черно, а аз съм цветната. Представете си само каква картинка ще сме-двама влюбени, хванали се за ръце, целите облечени в черно и едно малко бяло кученце, със златен отенък по козината му, тичащо между нас. Двама дяволи и едно малко ангелче. Не че аз съм дявол, дори не се доближавам до него. -Готова съм!-извиках на Дом и затворих вратата след себе си. -Сложи ли каишката на Буч?-попитах когато слязох и застанах до него.
-Всичко е готова, двамата чакахме само принцесата си-Доминик се обърна към мен и буквално се вцепени. Погледът му ме огледа отгоре до долу, а устата му беше отворена и не казваше нищо.
-Какво? Има ли ми нещо?-попитах. -А-аз мога да се преоблека, май не трябваше да се обличам така. Това е, отивам да се преоблека-казах и тръгнах към стаята, но тогава усетих как ме хваща за ръката и ме дръпва към него.
-Как е възможно да кажеш толкова много неща за няма и две секунди? Дори не ми остави възможност да кажа нещо!-Доминик ме погледна в очите и отпусна хватката си. -Не искам да се преобличаш. Изглеждаш страхотно. Реагирах така защото, никога досега не си се обличала цялата в черно....изглеждаш като мен.
-И аз си помислих това!-казах му и поставих брадичката си на рамото му, а ръцете ми се обвиха около кръста му. -Сигурен ли си,че не искаш да се преоблека?
-Да. Черното ти отива, но не искам да свикваш да го носиш всеки ден. Защото не е цвят за момиче като теб.-Какво имаш предвид?-попитах защото се чувствах объркана. Как така момиче като мен?
-Имам предвид,че на теб цветните и светли цветове ти отиват повече на душата. Показват усмивката ти, която е светла като слънцето, очите ти, които са искрящи като диаманти, топлотата която се крие във всяко твое действие и добротата, която е една от най-хубавите ти черти. А черното, така имам чувството,че се доближаваш до тъмната страна, в която не искам никога да попадаш.
YOU ARE READING
You
RomanceСкарлет... какво да ви кажа за нея? Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и...