You

Глава 61: New Year

-Какво стана вътре Дом?-попитах го когато влезе в колата при мен. Лицето му беше бледо, а ръцете му леко трепереха. Дано не се е бил. Взех едната му ръка и я поставих в дланите си. Това беше моят начин да го успокоя.

-Нищо....разбрах истината. Разбрах защо е всичко това и ме е яд, че се досетих чак сега...след толкова време-Доминик ме погледна и се опита да се усмихне, но самото му лице просто не можеше. Гласът му беше тих и сякаш пречупен.

-Как-какво е?-попитах го, но ме беше страх от отговора.

-Завист, защото аз намерих това, което той никога не е намирал и не е имал. Нещо което не може да се замени с леки жени, пари, алкохол, клубове, дрога и фалшиви приятелства, намерих теб...човекът който ме научи да обичам. Това е нещото което Джейсън никога не е имал.

-О...-мислех,че ще чуя нещо съвсем различно. Как може човек да завижда до такава степен,че да иска да разбие живота на друго човешко същество. На момче, което е преживяло толкова много, бил е съвсем различен човек, а сега...сега е добро и намерило нещо...което му е показало правият път. Сега не трябва да гледа в миналото си и да се притеснява за грешките си, а да гледа напред към бъдещето си. Умът ми не го побира.

-Нека не разваляме вечерта с Джейсън, има кога да водим този разговор. Сега искам да забравим за всичко и да се насладим на остатъка от вечерта-Доминик погали бузата ми и постави пръстите си на брадичката ми, карайки ме да се съсредоточа върху него.

-Мисля,че вечерта вече е развалена...-казах тихо срещу него. Не исках, но е така.

-Нощта не е свършила, а й още не Нова година. Не бъди толкова негативно настроена,бебче-каза ми и целуна устните ми, кратко и ясно. Сега вече видях усмивка на лицето му.

Доминик

Докато карах колата през тъмната нощ, видях,че Скарлет беше заспала на седалката до мен. Все още беше с моето яке, което й седеше като рокля. Косите й бяха разпилени, покриваха рамената и гърба й. Главата й беше облегната на стъклото и когато си поемаше дъх, бръщеше леко носа си.Няколко кичура коса бяха паднали върху лицето й. Как е възможно това момиче да седи до мен, този малък ангел спуснал се от небето за мен...Махнах едната си ръка от волана и отместих кичура коса зад ухото й, за да мога да видя хубаво лицето й. Изглежда толкова спокойна и нежна. Имам чувството,че ако я докосна по кожата може да се счупи.