The Stranger

1. Моята история за това коя съм всъщност.

Само да ви предопредя, че като цяло екшъна започва от 6-глава и всичко преди нея е нещо като предистория. Е приятно четене:

Здрасти. Аз съм Ашли. Ще ви разкажа малко за себе си, за да ме поопознаете като цяло.
На 17 години съм и съм родена в града в когото родителите ми са се запознали, а именно това е Сиатъл. Живяли сме там като едно задружно и щастливо семейство, докато не съм навършила 2 годинки и от тогава с баща ми обикаляме света. Били сме къде ли не: около 5 града във Вашингтон, 3 в Аляска, поживяхме известно време в Калифорния, Монтана, Ню Мексико, Аризона, били сме и няколко пъти в Австралия, поживяхме около 7 месеца в Италия, 3 в Испания, Португалия останахме цели 9 ( 2 месеца в Порто, 5 в Лисабон и 2 в Маседу ди Кавайлеруш) и т.н. Общо взето наистина съм обиколила доста места по света.

Да се върнем отново на темата когато бях малка. Като малка бях изключително луда. Правех каквото ми душа иска. Татко много ми се караше, но като се сети сега за тези мои глупости само си мечтае да може да се върне назад във времето, за да приживее отново тези чувства както и самите ситуации в които съм го поставяла. Само да не си помислите, че съм се поуспокоила с времето, защото тама изобщо не е вярно. Като малка бях наистина много емоционална ( не че е сега не съм), заради което често и говорех на сън. Татко редовно ми разказваше какви глупости съм говорила и често заради несвързаните и едва разбираеми изречения татко ме оприличаваше  на пияница. Имало и 4-5 случая в кои то съм ходила на сън и съм вършила големи глупости. Като се сетя за тези моменти осъзнавам, че наистина съм благодарна на факта, че баща ми спи наистина много леко, защото веднъж като съм ходила на сън за малко съм щяла да си счупя и двата крака, но за щастие татко се появил и предотвратил белята която ходещото на сън бедствие едва не е сътворило.

След като този период отмина дойде един, в който постоянно сънувах и се събуждах много уморена. Тъй като сънувах страшно откачени и дори смешни и налудничави работи реших да започна да си записвам всеки един мой сън в нещо като дневник. Естествено този период отмина също, но аз продължавам да си пазя така наречения ,,дневник на сънищата" и дори понякога го препрочитам само, за да си припомня какви глупости може да създаде собственото ми съзнание.

Колкото до училището, известно време учих вкъщи, но ми доскуча и реших въпреки постоянното ни местене да убедя баща ми да ме запише в истинско училище. Да вярно е че да си нов е трудно, но когато се местиш нон-стоп започваш да свикваш с чувството. Често бях аутсайдер и рядко имах приятели заради постоянното ни местене. Имаше няколко пъти в които децата не искаха да си го ворят с мен, защото ме смятаха за странна, страшна, скучна, понякога ми се и подиграваха, но на мен не ми пукаше особено, а друг път просто ме отбягваха.

Като по-малка не можех да излизам с приятели, защото баща ми не ме пускаше навън сама, а и не даваше да водя никой вкъщи заради това което работеше. Относно това което работи баща ми не знам нищо друго освен че е свързано с оръжия. Буквално целият ни гараж или мазе (съответно ако нямаме гараж) е оборудван с всякакъв вид оръжия: пушки, пистолети арбалети...... каквото се сетите направо е като оръжейна.  Да си призная аз съм отличен стрелец, сигурно се дължи на факта че баща ми ме научи да стрелям с лък като бях малка. Това се случваше предимно като ходехме на къмпинг което беше рядко, защото татко много работеше

Това представлява миналото ми в сбит вариант. Не е нищо особено, но за нищо не бих върнала времето назад.