The Stranger

7. Възможно ли е да имам чувства

Влезнах в банята и се подготвих за един дълъг душ. Но имаше нещо, което не ми даваше мира. Нима е възможно отново да съм започнала да ходя насън. Побиха ме тръпки при тази мисъл главно заради спомена от преди години когато също ходих насън.
Бях на около 5 годинки когато започнах да ходя на сън. Всяка сутрин татко ми разказваше какви съм ги вършела посред нощ, а на мен ми беше толкова смешно. Докато една сутрин като закусвахме той отново ми сподели, че съм ходила насън посред нощ. Видимо ентусиазирано го попитах какви глупости съм вършила пак. При тези думи той се напрегна и ми разказа подробно как ако не се бе събудил навреме съм щяла да си счупя и двата крака. От тогава не съм ходила на сън. Да говорила съм на сън и то доста често. То аз и сега го правя, но ходила не. Е поне до този момент. Свърших с душа и набързо се оправих. Но тази мисъл не ми излизаше от главата. Колкото и да си казвах че вече съм голяма и че не е възможно вътрешно знаех че е. Просто отказвах да си го призная.

Гледна точка на Дерек

Прибрах се вкъщи и си взех един приятен топъл душ. Не излязох докато не се уверих, че съм изчистил всичкото брашно и тесто от себе си. Но случката от вчера посред нощ не ми даваше мира. Това чувство когато Ашли се намираше в прегръдките ми беше просто неописуемо. Когато я успокоявах сякаш нещо в мен трепна.
Телефонът ми ме извади от мислите ми за Ашли. Видях, че е Дилън. Побързах да вдигна
Де ( Дерек): Ало!
Ди (Дилън): Здрасти бро. Кво става. Искаш ли да излезем?
Де: Ми може
Ди: Ок. Само кажи кога и къде.
Де: Ами след час в нашето кафене.
Ди: Супер. Ще си видим там. Хей защо не питаш и Ашли дали иска да дойде.
Де: Едно ли ще се навие.
Ди: Защо
Де: Ами малко е сложно
Ди: Какво е станало?
Де: Трудно е за обяснение. Ако искаш като се видим ще ти разкажа.
Ди: Добре става.
След 30 минути размотаване вкъщи тръгнах за кафенето. Като стигнах Дилън вече беше там и ме чакаше. Седнах на стола срещу него;
Де: Здрасти
Ди: Здрасти. Хайде сега разказвай!
Де: Леле наистина си много нетърпелив. - започнах да ме разказвам всичко. Как прекарах вчерашния ден у тях, какво правихме, с една дума всичко. Казах му и за кошмара и начина по който съм се почувствал докато я успокоявах. През цялото време Дилън ме слушаше много внимателно и накрая ми каза:
- Значи. Има два варианта. Или си хлътнал или я чувстваш наистина близка както чувстваше и Камерън.
- Ох моля те не ми говори за него. Но все пак кажи. Кое от двете мислиш че е?
- Ами не знам приятел. От една страна тя наистина е година и ще сте супер двойка, но от друга знаеш че е супер приятелка и по много неща прилича на Кам.
- Да но и по много неща му е пълна противоположност.
- Имаш право. Виж сега. Ако питаш мен трябва да си останете приятели, защото може и да е било просто нещо моментно, а и то времето ще покаже ако не е.
- Прав си. Леле олекна ми до известна степен.
Остатъка от деня се размотавахме, смяхме се и т.н.

Гледна точка на Ашли

През остатъка от деня не правих нищо интересно. Слушах музика, гледах филми. На кратко разпусках след това, което се случи сутринта.