The Stranger

26. Виждам мъртвото си BFF

Гледна точка на Ерик

В 7:30 сутринта прозвуча някаква углошителна мелодия. Стреснах се и подскочих. Оказа се че това е алармата на Ашли. Леле това момиче спи по дълбоко и от пън. Телефонът ѝ звъни углошителна с някаква рок песен точно до ухото ѝ, а тя въобще не я отразява. Ако не можех да чуя туптенето на сърцето ѝ бих си помислил, че е ритнала камбаната.

Изправих се и тръгнах към телефона ѝ. След като спрях алармата погледнах към Ашли. Защо алармата ѝ звъни сега като закуската е от 9:00. Докато размишлявах телефона пак започна да звъни с проклетата песен. Отново се уплаших. Хванах телефона ѝ влезнах при алармите. Това момиче не е добре. Има зададени 15 аларми. От 7:30 до 7:45. Изключих всички аларми и седнах до нея. Започнах да я бутам леко и да я по повиквам тихо. Никаква реакция. Тя да не е глуха? Разтресоха я силно но тя отново не ме удостои с никаква реакция. Спеше с лице към прозореца. Отидох до него и рязко дръпнах завесите. Слънцето освети цялата стая. Ашли отново не даде никаква реакция. Приближих се до нея и рязко издърпах завивката. Тя измрънка нещо и аз се зарадвах, защото си помислих, че най-сетне съм успял да я събудя. Щастието ми бързо секна когато тя хвана долния чаршаф и се завъртя с гръб към прозореца, завивайки се с него като в пашкул. Погледнах часа и беше вече 7:56. Останаха ми още някко опции. Рязко издърпах възглавницата на която спеше и я хвърлих някъде на пода. Тя се завъртя и прегърна другата възглавница. И нея хвърлих в произволна посока. Ами сега какво?Хрумна ми поредния начин как да я събудя. Стъпалата ѝ бяха отвити и аз се възползвах от това. Изобщо не подозирах каква грешка съм на път да направя като се приближих. Отидох в края на спалнята и се наведох като погаделичках стапалото ѝ. Това момиче такъв шут ми наби там където най - боли (Сещате се за къде става дума). Леле това спящо нещо момиче ли е или някой кон. Привих се от болка на пода. Бях на път да се откажа от това да я будя когато на вратата се почука. Кой е по това време. Само дано да не е някой учител, защото я втасахме.

Слезнах до долния етаж. Усетих, че са ония двамата идиоти - Дерек и Дилън. Почукването се превърна в блъскане и се чу едно силно ,,АШЛИ СТАВАЙ ПЪН ТАКЪВ". Отворих им. Втората ми грешка за деня.
Де: Какво правиш тук? - попита с неприкрита злоба в гласа.
Аз: Ами вие? - отговорих със студен тон
Ди: Ние първи те попитахме.
Де: Слушай какво. Ще си затворим очите и няма да кажем на Ашли, че си бил тук. А сега се разкарай.
Аз: Или какво. А и за ваше сведение Ашли знае, че съм тук.
Ди: Просто не се занимавай. - каза на Дерек и ме избута като влезе вътре. Дерек го последва и се заизкачвах към втория етаж. Докато вървяха на там Дерек се провикна.
Де: И за твое сведение сме тук за да свършим това, което ти очевидно не си успял.
Аз: Което е?
Ди: Да събудим спящия пън на горния етаж.
Аз: Онова нещо будене няма.
Де: Ти така си мислиш.