The Stranger

27. Аз съм какво?

Алармата ми извъня. Станах и се облякох. Отидох да събудя Роб и Кат. Те се оправиха на бързо и тръгнаха. Изпратих ти до вратата. След като се върнах в къщата се сресах и си измих зъбите. Дерек и Дилън дойдоха рано и докато чакахме да стане враме за закуска аз им разказвах за живота ми тук. Те ме помолиха. Естествено не им казах за Рик и Арти както и техните им професии. Колкото и да ми се иска нищо от това да не се бе случило не мога да върна времето.

По програма днес щяхме да посетим някаква пещера. Тръгнахме към 10:00 часа и в 11:30 пристигнахме. Бяхме се наредили до автобуса и чакахме учителите да отидат да купят билети.

Пещерата беше наистина красива. Казвам го, а все още сме едва в началото. С Дилън и Дерек си говорихме на различни теми. Бяхме доста на вътре в пещерата когато усетих силна болка в главата. Не казах нищо за нея и успях да я прикрия. Колкото по-навътре вървяхме толкова по-силна ставаше. Не след дълго започнаха да ми нищят и ушите.
Маги: Така вече сме най-отзад. Сега ми кажи какво ти става.
Аз: Аз Не знам.
Болката намаля и пиенето утихна. Бяха ни оставили сами да огледаме пещерата. Всеки можеше да ходи където си иска. Уговорката беше след час всички да сме пред входа.

Разглеждах залите една по една. Изведнъж чух някакъв шепот. Беше на жена:
???: Ашли! Ашли! Ела! Следвай гласът ми! - продължаваше да шепти. Дерек беше до мен. Погледнах към него. Очевидно не чуваше шепота. Шептят глас не спираше да ме привиква. Е риск печели, риск губи казах си и последвах шепота. Намирах се във някакъв задънен коридор. Целия беше обрисуван със знаци и символи. Огледах всички внимателно. Погледа ми се спря на символа Ин и Ян. ,,Браво китайците са белязали и това място кой знае колко отдавна" помислих си. Прокарах ръка през символа. Той засия в златно и врата скрита в стените се отвори. Продължавах да чувам онзи шепот. Без да му мисля много прекрачих прага. След мен вратата се затвори с трясък. Продължавах да крача смело напред в тъмния коридор. Следвах светлина идваща от края на коридора. Стигнах до огромна скрита зала. Цялата беше позлатена. В златните стени бяха гравирани сцени от миналото. По тавана имаше изящна музайка. В центъра на залата се намираше един бял пиедестал, направен от мрамор. На него в единия край стоеше едно от онези ковчежета, а в другия някаква старинна книга. По пода имаше 12 окръжности разпръснати на еднакви разстояния от пиедестала. Приближих се към сандъчето и го взех. Щом го отворих онези окръжности по пода започнаха да светят. Почувствах внезапен прилив на енергия. Върху всеки от кръговете стоеше изправен по един мъж.
Мъж: Поздравления Ашли. Вече си една от нас. А и да сме честни никой до сега не е успявал да достигне до тук.
Аз: Момент. Кой си ти и за какво говориш?
Мъж: Да извинявай. Аз съм Артегон и съм първият върховен. Ти Ашли си много специална. И ето защо. Ти си точно като нас. Избрана, върховна или по точно Хамедусу. Ние представляваме обединението на всички царства. Ние сме символ на хармонията. Ти си първото Хамедусу, което е жена. Ние сме всички в едно. Ти притежаваш силата на най-могъщата вещица, едновременно с това си върколак, вампир, сирена, нимфа, елфа, фея, китсуне и т.н. ние съществуваме, за да поддържаме баланса във вселената. Книгата която е пред теб е нещо като наръчник. В нея има информация за всяко едно свръхестествено същество. Съдържа информация за техните слабости и силни страни. Ти притежаваш всичките им сили и способности, но не и слабости. За това ние се наричаме още върховни. Предполагам и преди си срещала ковчежета като това?
Аз: Да. Около 4 или 5. Но за какво са като са празни и защо само аз мога да ги отворя?
Артегон: Тези ковчежета отключват способностите ти. Както казах ние знаем всичко за теб. До този момент си отключила Баншито в теб - когато беше на кея, вещицата - когато отвори ковчежето от килиите, вампира и върколака - когато намери тайника и сирената в теб - по миналата нощ като беше в гората. А днес отключи ковчежето на обединението. В това ковчеже се намираше най - могъщата сила. Благодарение на нея ти взе всички скрити сили в тайните сандъци. Предполагам си чувала, че всеки вампир има някаква допълнителна способност?
Аз: Да.
Артегон: В момента ти притежаваш всяка една от тези способности. В ,,Калитона"(старата книга на пиедестала) ще разбереш как да усвоиш всяка една от тези способности. Калитона ще се появява когато и където поискаш. Има прикриваща способност. Никой освен теб ни би могъл да види написаното в нея, а дори да успее не би могъл да го разчете, защото всичко е написано на езика на върховните - Хамеду.
Аз: А аз как ще я разчета? Никога не съм чувала за този език.
Артегон: Не се притеснявай за това. Върховните го владеем без дори да се е налага да го учим. Имаш ли въпроси?
Аз: Само един. Преди около седмица ми казаха, че съм връзката. Как е възможно? Имам предвид връзката може да бъде само човек нали? Тогава щом аз съм едновременно вампир, върколак, сирена, вещица и прочие тогава как съм връзката щом съм свръх естествена?
Артегон: Никой не е казал че си свръх естествена. Реално ти освен върколак, вампир и т.н. си и човек.
Аз: Аха...ясно.