The Stranger

39. Използвач

Гледна точка на Ашли

Прекарах близо седмица в Тулса при Рик. През тази седмица се разбраха много неща както за мен така и свръх естествените същества в управлението. Едно от момичетата ми разясни способностите на ловеца. Сега разбирам защо покрай някои хора ми става студено, а покрай други топло. И не, не ме обливат топли и студени вълни както си помислих. Относно това което разбрах......... Покрай вампирите усещам студ, върколаците - топлина, сирените - водата във въздуха, Баншитата - мириса на смъртта, елфите - мирис на природа, вещиците-сила и т.н.

Обсъждахме и моите способности. С Маги тренирах способностите си на сирена, с Рик тези на върколак, с Кара на елф, с Лили на вампир и с Беки на вещица. Всички с изключение на Маги са често срещани свръхестествени същества. Горда съм от постигнатото през тази седмица. На няколко пъти успях да шашна така наречените ми учители по свръхестествено със способностите си. В крайна сметка всички те твърдяха едно, че съм наистина много могъща и се уча доста бързо.

********************************

За жалост седмицата свърши и е време да се прибирам.
М: Наистина защо не можеш да останеш? Ще учиш тук!
Аз: И на мен ми се иска, но просто няма как. Знаеш баща ми постоянно пътува и трябва да съм с него.
Р: Относно него.... Не се притеснявай, че те е нямало. Обадихме се тук там така че да го задържим по-дълго извън града. Той и представа си няма, че не си се прибирала тази седмица.
Аз: Еха! Честно казано наистина много ми се ще да съм като вас. Ходите на мисии, работите със супер яки, мощни и бързи компютри.....
Р: Относно това....
М: Имаме да ти казваме нещо.
Аз: Да?
Р: Ти помогна наистина много за залавянето не на един, а на цяла организация от дилъри и наркобосове. И за това искаме да станеш пълноправен наш партньор.
М: Наясно сме, че ще се намираме в различни градове, щатове или може би държави, а за континенти да не говорим, но сме напълно наясно с твоите компютърни умения.
Аз: Моите компютърни умения ли?
Р: Да ти си по-добър хакер дори и от едни от най опитните ни.
Аз: Аз хакер?
М: За бога Ашли? Та ти успя да хакнеш за отрицателно време една от най-строго охраняваните база данни на полицейското управление където живееш сега.
Р: И то без никой да се усети в продължение на месеци.
Аз: Изглежда не съм се справила толкова добре щом сте разбрали. - прочетох се нервно зад врата, защо е тука вече ме сгащиха.
М: Това изобщо не е вярно. Та ние дори не разбрахме какви документи си извлякла. А относно начина по който разбрахме за хакването......
Р: Просто има хора, които не уважават личното пространство на другите.
Аз: Наистина не ви разбирам.
Р: Когато ходихме до вас, за да ти вземем някои неща Маги попадна на дневника ти и видя за хакването.
Аз: Чела си ми дневника!? Сериозно ли?
М: И между другото така и не поговорихме за онзи Ерик.
Аз: Какво за него?
Р: Той буквално те издирва под дърво и камък. Притеснява се за теб. Според мен си пада по теб. - леко се усмихнах
М: Съжалявам, но ще ви разочаровам. Ашли помниш ли онази нощ в гората, където ви нападна един вампир и после дойдоха още и така на татък. Същата вечер ти изгуби и кристала. Въпреки това аз не се отделиха от теб. Дори когато припадна. И чух разговор между Ерик и сестра му. Те имат план. Заговорничат срещу теб. Ерик иска от теб да си влюбиш в него, за да могат да използват силите ти, а след това като вече не си им нужна ще те убият. Ако не могат ще те разкарат. - не исках да повярвам на чутото, но някъде дълбоко в себе си знаех, че е вярно. Една сълза се спусна по бузата ми. Маги протегна ръка да я избърше, но при допира на кожите ни получих спомена от разговора им онази нощ. Видях всичко. Чух всичко. Настроението ми от разтроено се смени на разярено.

Без да му мисля повече смотолевих едно ,,до скоро" на бързо и се телепортирах вкъщи.

Вече беше 22:00 вечерта и май беше време да си лягам. Чувствах се смазана заради всички сълзи които пролях заради него. Та той дори не ги заслужаваше. Чувствах се предадена, използвана. Аз се доверих на този изрод, а той през цялото време е имал за цел да ми вземе силите. Определено нямаше да оставя нещата така. Утре в училище щеше да бъде интересно.