The Stranger

30. Не гледай в миналото

Гледна точка на Ашли

Събудих се от силен удар. Едва когато се разсъних чух момчетата да крещят.
Ди: ГОСПОДИ АШЛИ! Добре ли си?
Аз: Да така мисля! Ама какво стана?
Ди: Дерек голям идиот си! Виж какво направи а те предупредих!!
Де: Е добре де съжалявам. Ама с този спящ пън идеите ми се изчерпаха.
Аз: Този спящ пън е в стаята и ви чува! - казах леко сърдито докато разтривах челото си, защото го бях ударила в нощното шкафче.
Последва смях от думите ми.
Аз: Сега някой ще ми каже ли какво става?
Ди: Ами опитваме да те събудим вече 48 минути.
Аз: Е поздравления успяхте!! Искам ли да знам какви методи сте използвали.
Де: Първо ти отворихме пердетата, после ти взехме възглавницата, но ти гушна другата, след това ти издърпахме завивката ама ти се зави с чершафа, после ти издърпахме и другата възглавница, след това и чаршафа, после ти пуснахме рок музика до ухото, след това те ръчкахме и ти крещяхме, после започнахме да те гъделичкаме, след това те поляхме и с вода и накрая ни се изчерпаха идеите и аз започнах да скачам по леглото като малко дете и ти крещях да ставаш, но ти взе, че падна и така...
Ди: А сега ставай защото има 15 минути до закуска.
Аз: Колко!?
Станах рязко от земята, заради което ми се завъртя и свят, но въпреки това продължих като си оплетох краката в чаршафа и за малко да падна, но Дерек ме хвана. Добре че беше той, защото иначе щях да си размажа физиономията в дървения под.

За по малко от 10 минути се оправих и вече вървяхме към столовата. По време на закуската с Дерек и Дилън се смяхме наистина много. Можех да усетя погледа на Ерик върху гърбът ми, но не му обръщах внимание. Една учителка се появи и ни съобщи, че днес първо ще разгледаме няколко музеи покрай града, а след това ще се съберем в един тамошните паркове, за да обядваме. До колкото разбрах след обяда ще имаме няколко свободни часа и като завършек на вечерта ще ни заведът на прочутото лятно кино. Да вярно че беше октомври, но тук наистина си беше топло.

Запътихме се към забележителностите. Обикаляхме до 13:00 часа и след това хапнахме. Всички се пръснаха на около, а аз се чудех какво да правя цели четири часа. Все пак съм била тук и преди. Ами да! В парка има едно място където се събираха част от моите приятели преди. Малко хора знаеха за това място и аз имах честта да съм един от тях. Запътих се към скривалището. Както очаквах те бяха там. Щом ме видяха всички много се зарадваха. Говорихме си всякакви простотии. Накрая ни боляха коремите от смях. Играхме на някои от любимите ми игри. Сега сигурно ще кажете, че съм голяма за тези неща, но повярвайте ми нашите игри не са обикновени. Те са много по-готини. Стана време да тръгвам. Момчетата предложиха да ме изпратят. Съгласих се защото повечето винаги закъсняват. Изобщо не предполагах как ще изглеждам ако от нищото се появя рошава и ухилена до уши с още около 13 момчета. Както и предположих нямаше никой освен Ерик. С момчетата се настанихме на 4 пейки образуващи квадрат. Да събрахме се малко трудно и за това се наложи да седна в скута на Джими. Момчетата постоянно ни повтаряха, че трябва да се съберем, защото сме били страшно секси двойка.
Лиам: Какво толкова гледаш?
Хари и Дюк проследиха погледа ми и казаха в един глас:
Х,д: Кой е този?
Фар: Да не би да си забила някой и да не си ни казала? - направи се на обиден
Аз: Този ми е съученик. Казва се Ерик. И не не съм забила никой. След онова копеле не е имало никой друг.
Джими: Да си призная липсва ми лудата Ашли.
Аз: Скучно ли ме наричаш?
Джими: Просто откакто разкара Арти си някак по....
Не успя да довърши, тъй като му залепих един здрав шамар. Всички гледаха в очакване.
Аз: Не смей да ме наричаш скучна отново Джим, за да не ти покажа набързо как се плува като те метна в реката!
Джими: Да госпожо.-каза плахо докато си държеше за бузата.
Аз: Госпожица ако обичаш или искаш да ти маркирам и другата буза.
Люк: Налага ли се да тръгваш. Твърде скучно е без теб лудетино.
Аз: Като гледам сте имунизирани. Бяхме близо четири часа заедно, а ние така и не прихванахте от моята заразително лудост.
За пореден път последва бурен смях. Отново се огледах на около, но очите ми се спряха на тези на Ерик. Беше се втренчил в мен или по-скоро в човека в чийто скут седях. Стана ми неловко и продължих разговора си с тях.