The Stranger

32. Завръщане

Гледна точка на Ерик

След това, което Ашли ми разказа останах безмълвен. Не мога да повярвам какво е преживяла, а е била на около 13-14 години. Иде ми да намеря онзи нещастник заради когото в момента тя се страхува толкова много от звука на гръмотевици и да го удоша.

Качих я горе в стаята и легнах до нея. Тя се вкопчи в мен като удавник. Прегърнах я и не след дълго се успокои и заспа. Колкото повече я гледах докато спеше толкова повече се ядосвах на онзи изрод. Не можех да отрека, че беше красива. Изглеждаше като ангел. Ангел, който трябваше да предам. Ние сме олицетворение на Ин и Ян. Тя е доброто, а аз злото. И само заради нейната доброта заваля такъв пороен дъжд, прекратявайки всичко. Не ми се мисли до къде щяхме да стигнем ако дъжда не ни беше спрял. Дали щеше да се жалява на другия ден ако я бях направил моя както беше по план? А дали щеше да се жалява утре заради целувките? Погледнах я отново. Нещо привлече погледа ми. Внимателно отметнах косата ѝ за да не я събудя, не че е възможно де, и видях една огромна смучка на врата ѝ. Прехапах устната си. Поне утре всички щяха да разберат, че е заета. Как ми се иска да можех да прочета и нейните мисли, за да разбера дали наистина се е влюбила в мен или съм просто някакво моментно увлечение за нея.

От толкова много мислене се уморих. Навън не спираше да гърми. Луната осветяваше леко стаята. Пресегнах се към ключа за лампата. Изгасих я. В момента, в който единствената светлина идваше от луната Ашли се събуди и рязко скочи. Започна да пищи:
Аш: АААААА! - Баншито в нея се показа и аз ихвърчах от леглото забивайки се право в стената. Чу се силно тупване. - НЕ! КЪДЕ СИ! КАКВО ИСКАШ!? МАХНИ СЕ! - Тя беше станала от леглото и търсеше ключа за лампата. Обърна се с лице към прозореца - НЕЕЕ! МАХНИ СЕ!
Аз също погледнах натам. Макар и в тъмното ясно можех да различа тъмна мъжка фигура контрастираща на фона на луната. От сянката ясно изпъкваха две очи светещи в червено и една бяла усмивка. Това нещо беше забило поглед в Ашли и не я изпускаше и за миг. Ашли бавна заотстъпва назад. Вратата беше отворена. Тя тихо си повтаряше пропито със страх:
Аш: Не! Не! Не! Моля те! Не!
Препъна се в крака ми и започна да се търкаля надолу по стълбите. В тъмното не успях да реагирам на време, за да я хвана. Някой започна да блъска по входната врата.
???: Ехооо. Ашли. Отвори ми. Познаваме се. Знам, че си ме спомняш. - каза през вратата плътен и страшен мъжки глас.
Аш: Не махни се!
Изправих се колкото се може по-бързо. Не знам как успя с един писък да ми докара световъртеж това момиче. Припряно заслизах надолу по стълбите. Ашли държеше една нощна лампа и се беше свила на кълбо в края на коридора. Опитах да светна лампата.
Аш: Не се и опитвай. Няма ток. По-добре си върви. Той иска мен, а не теб. - проплака уплашено тя.
???: Точно така. Хайде Ашли. Отвори ми. Ще си поиграем пак. Както онази нощ. Върнах се, но сега ще е още по-забавно. Дано да си се научила да се криеш По-добре за тези 3 години. Онова място зад дивана не беше никак добро.
Аш: Върви си!
Аз: Отивай на горния етаж аз ще се справя с този. - прошепнах в ухото ѝ. Тя поклати глава в знак на отрицание.
???: Дадох ти достатъчно преднина мила. Броя до 10 и започвам да те търсяяяя.
Ашли ме погледна със насълзени очи и с устни оформи едно глухо ,,бягай". Стана от пода и се скри в гардероба на спалнята на долния етаж.
???: 1.....2.......3.............4..........5.........6 - недовърши, защото аз взех лампата, която Ашли държеше и целеустремено се насочих към вратата. Погледнах през малкото прозорче. Все още беше там. Отворих рязко вратата и замахнах с лампата. Покрай мен мина нещо като силен вятър и вратата се хлопна зад гърба ми. Чу се прещракването на ключалката. Мамка му! Този кучи син ме заключи отвън. Обиколих няколко пъти къщата, за да огледам за отворен прозорец или нещо. Напрегнах вампирския си слух и можех да чуя прекрасно смразяващия от ужас глас на онзи тъпанар и ускореното сърцебиене на Ашли. Естествено няма как да разбия вратата или някой прозорец, защото после ще трябва да обясняваме на ония неандерталци (учителите) какво се е случило. А как по дяволите ще отговаря на въпроса защо прозореца е разбит? Със ,, Ами вчера чух Ашли да пищи и дойдох да видя какво става. Надникнах през прозореца и видях някакво черно чудовище да я преследва и го разбих, за да ѝ помогна"? Хайде Ерик мисли!!! АМИ ДА! тя даде резервния ключ на двамата глупави. С вампирска скорост изтичах до къщата. Бях дочул един разговор, че Дерек го е сложил в първото чекмедже под телевизора в хола. Стигнах до къщата и като по чудо вратата беше отключена. Безшумно се вмъкнах и намерих ключа. Взех го и се върнах за секунди отново пред вратата на Ашли.
Отключих и чух гласа на онова нещо:
???: Хайде покажи сееее. Излез, излез където и да са! Виждам, че си задобряла скъпа. - последната дума причини горчив вкус в устата ми.
Онова копеле се намираше именно в стаята в която беше и Ашли. Влязох вътре и онова нещо ме погледна. Успях да го огледам по-добре. Приличаше на мъж. Беше висок около 2 метра и нещо. Доста едър и здрав беше изцяло черен с изключение на заострените му бели зъби, които се показваха от страховитата му усмивка, и светещите му червени очи.

Той тръгна към мен. Обви с дланта си цялата ми шия и леко закървя от заболите се в нея нокти. Това нещо беше страшно силно.
???: Хайде Ашли излез или момчето умира. Мислех, че ще е забавно, но ти се криеш твърде добре.
Той беше с лице към прозореца и ме бе вдигнал във въздуха, затягайки хватката около врата ми. Взираше се в мен със страшните си червени очи. Изведнъж очите му придобиха странен вид. Показваха болка. Той отпусна хватката си и заедно се свлякохме на земята. Видях Ашли да стои зад него с нож изцапан в черно
Аш: Да гориш в ада копеле такова!
Облегна се на стената и се свлече бавно по нея изпускайки въздишка на облекчение. Тя ме погледна с очи изпълнени със страх, болка и още нещо, но не разбрах какво.
Аш: Добре ли си? - попита тихо
Аз: Да. А ти?
Аш: Честно не, не съм.
Станах от пода и отидох до нея. Приклекнах и поставих ръцете си на раменете ѝ.
Аз: Спокойно. Всичко свърши. Това нещо няма да се върне повече. Уби го. Това беше краят.
Аш: Ерик?
Аз: Да?
Ашли издърпа ръката си и ми я показа. Цялата беше в кръв. След това отново я притисна към корема си. Повдигнах леко горната част на пижамата ѝ. Имаше прободна рана в корема. Не беше дълбока, но кървеше обилно. А този мирис на нейната кръв беше просто опияняващ. Като никой друг. Едва подтисках желанието си да я вкуся. Вдигнах я на ръце и я поставих на леглото. Тока беше дошъл. Отидох до банята за аптечка. Промих раната ѝ. Беше я намушкал с един от неговите противни дълги нокти. Трябваше някак да затворя раната ѝ. Имаше само един вариант. Да ѝ дам от моята кръв, но тя едва ли щеше да приеме да пие кръв от вената на ръката ми. Щеше да трябва да ѝ обяснявам какъв съм и тя щеше да се уплаши от мен.

Станах и отидох до хола. Там имаше чаши. Намерих някакъв сок. Налях го в чаша и смесих с моята кръв. Занесох ѝ го. Беше се свила в края на леглото притискайки краката си към гърдите. Подадох ѝ чашата.
Аз: Ето вземи.
А

ш: Ерик.
Аз: Да?
Аш: Виж. - каза и ми посочи пода. Там където до преди малко беше мъртвото тяло на онова нещо сега имаше само пепел.
Аш: Какво беше това нещо?
Аз: Не знам. Седнах до нея на леглото и я прегърнах. Тя се притисна към мен и аз започнах да я галя по косата.

Постояхме известно време така.
Аз: Ашли късно е. Трябва да поспиш. Скоро ще е закуската.
Аш: Ти също.
Аз: Добре. - станах но тя отново ме хвана за ръката и ме дръпна така че да седна на леглото.
Аш: Моля те. Не ме оставяй.
Аз: Само ще взема завивките.
Аш: Не. Може и без тях.
Те казах нищо. Наместих се до нея на леглото и тя веднага се сгуши в мен. Чак сега усетих, че трепери от страх.