The Stranger

53. Епилог

Разхождах се из огньовете на мъчението. Да знам че в тях се мъчеха грешните души, но също така обожавах да ги гледам как горят. Великолепни са. Някъде в далечината чух крясъци. Но не страдалчески, а гневни. Разпознах гласа. Беше Итън. Приближих се тихо към него. Скрих се зад едно от дърветата. Мъчеше някой. Не исках да гледам картината на изтезание. Скрих се и се заслушах.
Ит: Ти си виновен! - последва вик - Само ти!- втори вик- Заради теб тя не ме обича! - трети страдалчески вик
- Тя никога не би те и обикнала. Независимо какво правиш! - ТРЯС. И отново вик. Разпознах гласа. Без да губя и секунда време тръгнах решително напред. Със един замах на ръката ми Итън изхвърча на метри блъскайки се в едно дърво. Надигна се и остана крайно изненадан от случилото се щом ме видя. Докато той се свестяваше от удара аз бях премахнала огнените окови на Ерик и той стана свидетел на нашата прегръдка. Итън тръгна решително към нас но аз рязко се обърнах и той замръзна на място.
Аз: Много смело тръгна. Продължи де. Явно не ме взе на сериозно като ти казах че мога да съм по- страшна и зла дори от Залия. Е сега ще ти го докажа. Ти си едно нищожество Итън! Първо ми отне любовта на живота, а на всичкото отгоре ти си измъчвал душата му докато аз тъгувах по неговата смърт.
Цялото ми тяло гореше в синкави и лилави пламъци. Признавам. Изглеждах ужасяващо. Протегнах ръка и хванах Итън за врата. Притиснах го в едно дърво. Огъня струящ от мен ми даваше сила, но другите ги нараняваше.
Аз: А Итън? Така ли е? ГОВОРИ КОПЕЛЕ ТАКОВА!!!- огъня прогаряше плътта му повече от болезнено. Той не смееше да ми отговори. Добре щом ще играем така. Изпратих му къртене на мен и Ерик как се целуваме, държим за ръце, как си казваме, че се обичаме.
Аз: Всичко това никога и за нищо на света не бих правила с теб.
Итън: Да вярно е! Аз станах личния му мъчител.
Без каквото и да е усилие го запратих в съседното дърво, после в следващото. Не спрях докато не счупих всяка една кост в тялото му по 2 пъти минимум. Накрая се приближих и му прошепнах
Аз: Добре дошъл в Ада скъпи където аз официално ще властвам след броени дни, а ти тъй като си първия и последния който дръзна да ме оскърби ще получиш своето наказание. И повярвай ми няма да са като на татенцето. - след това той пламна в сини и виолетови пламъци. Пламъците прогаряха плътта му, а там където зарастваше плътта отново беше изгаряна. Промуших глава през огъня, който нищо не можеше да ми стори и казах:
Аз: Добре дошъл в личния си Ад, а от днес аз съм твоят личен мъчител заедно с Ерик.