The Stranger

47. Пророчество

Намирах се в началото на гората. Вън беше пълен мрак. Дори светлината на луната не достигаше до тук. Града на Ада беше потънал в мрак. Само тлеещите огънчета на мъчението все още светеха в града придавайки му зловещ вид. Погледнах към гората отново. Нещо ме приканваше да влезна в нея. Знаех, че там се крие нещо. Нещо ужасно, ужасяващо и неочаквано. То ме привикваше. Казваше ми, че нямам нужда от насоки, за да го намеря. Трябва ми само интуицията ми. Пристъпих напред. Навлязох в гората. Едно цвете привлече вниманието ми. Всеки е чувал израза любов от пръв поглед. Е при мен се получи любов от пръв в поглед в цвете. То беше нежно, красиво, изящно.....
Щом пръстите ми докоснаха цветето то засия в прекрасно синьо. След него светна и цветето до, после това до него и накрая се оформи спираща дъха пътека. Изглеждаше нереално.

Рязко отворих очи и направих опит да застана в седнало положение, но обвилата се около кръста ми здрава хватка на Итън не ми позволи. Ръката му обгърнала здраво кръста ми спирайки даха ми. Още не се бях отърсила от странния сън, за който имах изключително странно предчувствия, а ръката на Итън допринасяше за странното ми поведения. Започнах да се задъхвам. Бях неспособна да си поема глътка въздух. Сякаш огън раздираше гърдите ми. Итън промърмори нещо от рода на ,,заспивай много е рано", но бързо се разсъни щом щом чу хриптенето ми. Премахна задушаващата хватка от кръста и подпирайки се на едната си ръка се обърна притеснено към мен. Започнах да кашлям от проклетата болка в гърдите си. Имах чувството че трахеята ми се свива. Итън започна да придобива все по - уплашен и по - уплашен вид. В този момент в стаята без да почука влезе една от прислужниците. Беше младо момиче с червена коса и пъстри зелени очи. Изглеждаше прекрасно. Носеше една черна дантелена рокля, а крилата ѝ почти се влачеха по пода.
- Харесва ми какво си направил със стаята си Итън - каза момичето, което беше с гръб към нас и изглежда не ме забеляза
- Миранда изчезвай! Не е сега момента!
- И защо така скъ...- Не можа да довърши понеже ме видя. Шок се изписа по лицето ѝ, но бързо бе заменен от ярост. - Коя е тази Итън? Нима не значи нищо за теб? И какво ѝ е по ангелите? Защо изглежда така сякаш не може да диша?
- Не ти влиза в работата Миранда! И да ти не значиш нищо за мен. Беше просто поредното ми развлечение.
- Не мога да повярвам, че ще ме зарежеш заради тази безкрила уличница - каза през сълзи и затръшна драматично вратата на излизане
Итън отново се обърна към мен и започна да ме тресе нагоре надолу. Натисна някакво бутонче на часовника си и само след секунди през вратата връхлетя жена на около 40-45 години. Щом видя как итън ме тресе нагоре надолу изкрещя:
- Дяволе! Принце какво правите? Да не се опитвате да ѝ докарате сътресение или да ѝ откачите главата?
- Ребека помогни ѝ! Моля те! Тя...тя не може да диша.
- Но принце тя няма криле!
- Е и? Какво от това?
- Демон без криле не е демон. Следователно тя умира.

С Итън разширихме очи от изненада. Той се взираше в кърмещата ми се от болка тяло с такава болка и тъга сякаш майка му, а не момиче с което се е запознал преди няколко дни умира. Тогава ме усени. Получих нещо като видение. Трябваше да отида там, но не знаех къде е. Бях неспособна да изрека каквото и да е. Затворих очи и се фокусирах. Събрах колкото се може  повече сила и хванах ръката на Итън. В съзнанието му се показа образ на старо и опустяло житно поле, а след това прокънтяха и думите ми в главата му ,,заведи ме там". Той сякаш знаеше къде е това място. Вдигна ме на ръце и с едно бързо движение отвори прозореца политайки през него. Чувах че възрастната жена крещи нещо, но бях неспособна да определя какво е.

Итън ме положи в изгорялото от жегата жито и се надвеси над мен в очакване. Е това, което последва определено не го очакваше. В главата му отново прокънтяха думите ,,махай се!" Изречени от мен.
Ит: Не! Твърдо не! Оставам до край!
Нямах повече сили да направя каквото и да е. Отпуснах се на земята и отворих клапата от където щеше да се излее цялата болка. Крилата ми се разпериха. Изглеждаха още по-големи, по-черни и по-златни от предния път. Веднага щом крилата ми се показаха на бял свят мощна вълна поредна от писъка ми изстреля итън на огромно разстояние от мен. Полето пламна в лилаво-син огън разпростирайки се и образувайки причудливи форми. Вятъра задуха отвсякъде, създавайки вихрушки. Земята започна да се тресе. Итън се опитваше да достигне до мен, за да ме измъкне, но без успех. От някъде заизригваха гейзери, но противно на нормалното водата беше студена. Тя потуши огъня, а разтворимото се под мен земя обузда вятъра. Всичко отихна. Тишината беше приятна. Чувствах се отпочинала и презаредена. Сякаш цялото напрежение се бе изпълнило от мен. Едно гласче прокънтя в главата ми, казвайки ми, че този път съм извадила късмет и това ще се случва винаги щом в мен се свормира огромен запас от енергия и магия, който трябва да изразходя възможно най-бързо.

В следващия момент Итън беше до мен, гледайки ме в очакване да му кажа какво се случи. Седнах и си отдъхнах. Погледнах го:
Ит: Еее?
Аз: Какво?
Ит: Какво се случи?
Аз: Това, че вече съм свободна. Изпълних моята част от сделката да остана за една нощ в двореца, а сега е твой ред.
Ит: За какво говориш?
Аз: Разбрахме се, че ако остана за една нощ ти ще спреш да ми се мяркаш.
Ит: И двамата знаем, че това нямам как да стане сладурче.
Изправих се и с едно щракване на пръсти смених тоалета си с обичайното. Червена пелерина.....сещате се. В небето се свормира черен облак и аз полетях към него.
Аз: Щом ти не желаеш да ме оставиш аз ще го направя.
Ит: О това няма да стане.
Полетя след мен и ме хвана за крака дърпайки ме далече от портала. Не ми оставаше никакви усилия да се отскубна и да полетя обратно нагоре. Секунда преди да премина се обърнах назад и видях Итън плътно зад мен, готвещ се да ме сграбчи. Видя ми се че и той премина с мен през портала, но щом се огледах него го нямаше. И по добре. Бях твърде решена да не се връщам там. Е поне още един път, но този един път ще създам портал навътре в гората където никой не ходи и няма да може да ме открие. Тогава веднага щом разбера какво се крие там се връщам обратно с презадоволено любопитство. Обонянието ми се обади, че воня на Итън и 300 се затичах към банята. Исках да отмия всичко от него останало по мен. Търках ли търках......