The Stranger

42. Тя?

Минаха около две седмици от както изпълних успешно първата си мисия. През това време не се случи нищо кой знае колко интересно. Имах още няколко мисиики, но те включваха проследяване на нечий разговор или хакване на разни страници и профили. Както намеквах нищо особено. Колкото до Ерик. Излезнах с него няколко пъти и не мога да отрека факта, че наистина се забавлявах и ми е приятно в неговата компания.

Вчера се уговорихме днес да отидем на кино. И аз сега седя в очакване да дойде и да ме вземе. Нямам представа какво ще гледаме и силно се надявам да не е пак някоя сълзлива романтика. Точен като швейцарски часовник в 11:30 беше пред нас. Аз излязох и заключих. Отидох до него и го целунах по бузата. На него това не му се понрави и измрънка недоволно.
Аз: Добро утро и на теб.
Ер: Да много добро. Няма що. - направи се на сърдит
Аз: Защо си намусен от сутринта още?
Ер: Не съм.
Аз: Напротив.
Ер: Не е вярно.
Аз: Да бе да.
Ер: Просто не е честно.
Аз: Кое не е честно?
Ер: Ами надявах се да получа друг вид целувка за добро утро.
Аз: Е може би следващия път.
Ер: Не ме дразни малката.
Аз: Или какво?
Ер: Нима ме предизвикваш?
Аз: Може би да, може би не.... Кой знае?
Ерик не ми даде никакъв отговор. Вместо това ме дръпна рязко към него, за да ме целуне по онзи начин, правещ мозъка ми на каша. Аз рязко обърнах глава и целувката му остана на бузата ми.
Аз: Май забравяш, че не само ти умееш да четеш мисли.
Ер: Да, но аз не мога твойте. Така не е честно.
Аз: Е подробности. Ще тръгваме ли или ще стоим тук.
Ер: Хайде.
Той ми отвори вратата и аз се настаних на пасажерското място до него. Той също се качи и закопча предпазния колан.
Аз: Е сега ще ми кажеш ли кой филм ще гледаме?
Ер: Не.
Аз: Защо?
Ер: Защото така.
Аз: Не си честен!
Ер: Живота не е честен

Пристигнахме в киното и си взехме пуканки и нещо за пиене. Влезнахме в залата тъкмо на време за филма и седнахме на местата си.

След час и 40 минути филма свърши. Всички станаха и се изнизаха от залата, но естествено с моя късмет телефона ми явно бе паднал под седалката и не можех да взема. Започнах да се притеснявам, защото ако не беше там то значи съм го изгубила.
Ер: Намери ли го?
Аз: Не. Не мога да го стигна.
Чу се изщракването на вратата и някой влезна при нас. Помислих си, че е служител дошъл да ни каже да напуснем залата. Да ама не. Беше момиче на около 20-22 години с руса коса, остри черти и зелени очи.
Тя: Това ли търсиш? - размаха телефона ми
Ер: Ария? Какво търсиш тук?
Ар: Шефката ме прати да свърша това, което ти не можа.
Аз: За какво говориш?
Ар: Скоро ще разбереш.
Ерик ме избута защитнически зад него.
Ер: Махай се Ария. Това няма да стане.
Ар: Не съм те питала ще стане или не. Аз само изпълнявам нареждания.
С вампирска скорост тя не озова между нас и каза:
Ар: Тя не иска само нея Ерик. Иска и теб. Ти ще си късметлията, който ще гледа всичко.
След това ни сграбчи за ръцете и след по малко от секунда се намирахме в гората на една огромна поляна. На нея отстрани стояха Найл и групичката на Ерик както и други които не познавах. Два вампира се впуснаха към Ерик като единия с помощта на едно докосване го парализира и после го сграпчиха отвеждайки го малко по в страни от мен. Имах странно предчувствие. Не беше нито лошо, нито добро. Сякаш щеше да се случи нещо непредвидено, което да провали всичките им планове.
Ар: Е нека забавата да започне.
Всички 25 вампира наобиколили поляната се засмяха гръмко.

Някъде иззад тълпата се показа жена облечена в черно наметало. Познах я. Това беше жената от спомените на Ерик, която източваше магията на момичетата и те умираха от безсилие. Жената дойде по-близо до мен и можех да почувствам изненадата ѝ от това, че не отстъпвам. Тя свали пелерината си и дъхът ми секна. Пред мен застана жена със снежно бяла кожа, дълга черна коса и прекрасни зелени очи. Обещах как въздухът започна да напуска дробовете ми и не способна да си поема дъх заотстъпвах назад. Жената се взираше в мен.
Аз: Ти?.......но..........не!.............как?.....
Продължавах да вървя назад докато гърба ми не се опря в едно дърво. Продължавах да не мога да си поема въздух. Започнах да се задушавам и кожата ми придоби синкаво лилав оттенък. Получавах паник атака. С периферието си зърнах как Ерик се бори с няколко вампира и с нечовешка сила успява да се отскубне от хватката им. По лицето на жената се четеше истински шок. Продължавах да се взирам в нея и да продумвам откъсляци от това, което се опитвах да кажа. Ерик се появи пред мен и клекна. Разтресе ме и каза паникьосано:
Ер: Хайде Ашли! Дишай! Поеми си въздух.
Аз: Тя.........
Ер: Познаваш ли я?
Аз:.....Да......
Ерик се обърна шокирано към жената и след това тъмнината ме погълна. Усетих две силни мускулести ръце да ме повдигат от земята и да ме понасят на някъде. Можех да разпознаят тези ръце на всякъде. Това беше Ерик. Отпуснах се напълно в ръцете му.