The Stranger

4. Новините

Събудих се от странен и дразнещ шум. Простенах и се надигнах от леглото, за да видя кой беше източника. Оказа се че това е телефонът ми и някой ми звъни. Без да поглеждам кой е аз натиснах зелената слушалка и казах сънено:
-Ало
-Ало. Как си.
-Ами добре съм. Ти как си.-казах леко плахо, защото не разпознавах гласа от отсрещната страна. Отдалечих леко телефона от ухото си и погледнах името на човека с когото разговарях. Беше Дилън (момчето с което се запознах в самолета)
- Ами и аз съм добре. Звъня ти, за да те питам дали искаш да излезем, да се видим като приятели. Така и така сме в един град.
- Ами може само кажи кога и къде.-отвърнах несигурно
-Ами мисля че ще е по-добре ти да решиш къде искаш да се срещнем, защото все пак аз познавам града, а ти едва сега се премести и едва ли познаваш повечето места.
- имаш право. Какво ще кажеш да се срещнем в парка наблизо. Мисля че се казваше Elms park.
- Идеално, даже ми е и наблизо.
- Супер значи ще се видим там. Само кажи в колко часа. - казах с по адекватен глас, защото вече се бях разсънила.
- Ами какво ще кажеш за след около час.- имаше радостна нотка в гласа му и можех да усетя как се усмихва.
- Идеално. Значи ще се видим там.
- Да. Е чао. Ще се видим след около час.
- Чао и до после.
След като приключих разговора се изправих и отидох до банята, за да си взема един бърз и събуждащ душ. Душа не ми отне повече от 15 минути. Общо-взето се оправих бързо. Отправих се към терасата в стаята ми, за да подишам за момент малко чист въздух и да се проветри. Съседът ми Дерек беше седнал на неговата тераса и си играеше на телефона. Поздравих го:
- Добро утро!
- Сега ли ставаш?- попита ме той видимо учудено като повдигна дясната си вежда
- Да, защо? - отвърнах му аз леко объркано.
- Ами обикновено по това време хората се поздравяват с добър ден, а не с добро утро. Всъщност ти знаеш ли въобще колко е часа.- каза той усмихвайки се и видимо развеселено от факта, че не знаех колко е часа.
- Около 10:00. - отвърнах доста уверено.
Той отново се усмихна и каза:
- Идглежда че като си пътувала със самолета си забравила да преместиш часовника си и май си останала в друга чекова зона. - изкиска се той.
- Те е няпно.- направих се на сърдита и се пресегтах, за да си взема телефона. Като го отворих изписках:
- Леле прав си. Ужас ще закъснея.
- Къде ще ходиш? - полюбопитства той.
- Ами имам уговорка да се срещна с един човек в парка в който се блъснах в теб. - усмихнах се при спомена за начина по който се запознахме. - А и трябва да тръгвам, защото като знам колко съм ориентирана ще ми отнеме доста време да намеря парка отново без да се изгубя.
- Искаш ли да те заведа?
- Ще можеш ли. Ако имаш друга работа ще се оправя спокойно.
- За теб винаги.
- Супер. Тъкмо ще ви запозная.
Докато вървяхме натам Дерек ме разпитваше за въпросния човек с когото трябва да се срещна. Разказах му как сме се запознали в самолета. Но така и не му казах името. Като стигнахме в парка Дерек вървеше пред мен, а аз го следвах. Изглежда той видя позната фигура и се запъти към нея като ми каза че ще се върне след секунда. погледнах към човека към когото се беше запътил Дерек и установих че това е Дилан.
Запътих се и аз към тях докато те си говореха:
- Здрасти, как си?
- Добре съм, ти?
- И аз така. Ти какво правиш тук?
- Ами аз имам уговорка да се срещна с едно момиче.
- Здрасти- намесих се и аз в разговора им.
-Аш това е Дилън. Дилън запознай се с Ашли.
- Здрасти - отговори простичко той и заби поглед в земята.
- Ей какво става? - попита го Дерек.
- Ами попринцип трябваше аз да ви запозная. - вмъкнах се в разговора като потърках тила си, защото ми стана леко неловко.
- Чакай това ли е момчето от самолета с което си се запознала?
- Мхм. Да това съм аз. - отговори Дилън вместо мен.
Решихме да се поразходим из града, а Дерек не спираше да любопитства как съм се запознала с Дилън. След като беше отговорено на всичките му въпроси момчетата ми разказаха за училището и за това как те са се запознали. След като темата за училището беше спомената решихме да се разходим до там, да видя къде се намира и да си вземем програмите, за да не се редим на дългата опашка пред канцеларията в понеделник. Сравнихме си програмите и установихме че доста от часовете ни съвпадат. Пример в понеделник първи час аз имам история Дерек също, вторият ми час е математика и съвпада с този на Дилън, техният трети час е английски, а моят е физика и така нататък. На излизане училището телефонът ми извибрира в задния джоб на дънките и аз го извадих, за да видя кой ми звъни. Като видях че е татко побързах да отговоря на обаждането:
- Ало. Здрасти тате.
- Хей. Ще се прибираш ли скоро. Знам, че е едва 17:30 следобед, но трябва да поговорим.
- Случило ли се е нещо.
- Не, не спокойно.
- А добре. Идвам след малко.
- Ок. Чао
- Чао
Затворих телефона и Дилън ме попита:
- Наред ли е всичко.
- Да, но трябва да се прибирам.
- Аз също.- каза Дилън.
Казахме си чао и че ще се видим в понеделник и с Дерек тръгнахме към къщите ни. Като стигнахме си казахме и с него чао и аз се прибрах.
Татко беше в кухнята и аз му казах:
- Здрасти кажи какво има. За какво трябва да говорим?
- виж сега. Налага се да замина за малко по работа. Но не смятам да те взимам с мен защото едва ли ще е повече от седмица. Затова ще имаш ли някакъв проблем да си сама за около седмица, седмица и няколко дни.
- не разбира се че няма никакъв проблем. Ти къде ще ходиш?
- по работа налага ми се да отида до Пенсилвания. Ще тръгна утре сутринта рано.
- Добре.
Остатъка от вечерта не беше особено интересен. След разговора вечеряхме с баща ми, а после аз отидох в моята стая където реших да почета малко от книгата, която наскоро бях започнала. Така докато съм четяяла неусетно съм заспала.