The Stranger

11. Спящата красавица

......Събудих се от силно тропане и приглушено крещене.
- Какво по дяволите?- простенах аз сънено и се надигнах от леглото. Запътих се в посоката от, която идваше тропането. Я входната врата! Каква изненада! Отворих я и от пред стояха Дерек и Дилън в пълния си блясък.
- Какво правите тук? И защо по - дяволите ме будите толкова рано?- второто почти го извиках като им посочвах залязващото слънце. След това им направих път да влязат.
Те се спогледаха учудено и някак притеснено. Докато влизаха ме гледаха така все едно си мислеха ,,Абе тая нормална ли е" , ,,Май ѝ хлопа дъската" , ,,Тя да не пада от Марс". Сигурно се чудите как разбрах. Е тези погледи са ми до болка познати.
Те минаха покрай мен и се настаниха удобно на дивана във всекидневната.
Де: Защо си все още по пижама?
Та тоя да не е малоумен. Слънцето тепърва изгрява, а той ме пита защо съм по пижама
Аз: Ти сериозно ли ме питаш това?
Ди: Извинявай, че се меся но въобще знаеш ли кое време е?
Аз: Хмм. Момент да помисля! - казах съркастично като се загледах в тавана и потърках брадичката си точно като някой гръцки философ, а след това се разкрещях, защото наистина много мразя да ме будят рано- АМИ КАТО ГЛЕДАМ Е МНОГО РАНО СУТРИНТА ЩОМ ДОРИ СЛЪНЦЕТО ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ИЗГРЯЛО!!! И ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ МЕ БУДИТЕ ТОЛКОВА РАНО? ТА ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ?
Де: Така успокой се, защото накрая живи ще ни изядеш. - Дилън леко се засмя на това изречение, но бързо възвърна стария си притеснен поглед като видя гневното ми изражение. Още малко и щях да ги изпепеля само с поглед.
Дилън ми подаде неговия телефон за да видя колко е часа. Аз го взех, като не спираха да ги гледам ядосано. КАКВО! КАК ТАКА Е 20:00 ЧАСА.
Аз: Моляя?! Това не е възможно! Не може да съм спала цял ден. Нали?
Де: Как така цял ден? Момиче ти нормална ли си? Знаеш ли как ми изкара акъла. И къде по дяволите се затри вчера, че и телефона си не вдигаше.
Аз: Вчера прекарах с теб!
Де:Не това беше в сряда.
Върнах погледа си на телефона и погледнах датата. Това не е възможно. Как така днес е петък. Ами четвъртък . Какво е станало в четвъртък. И защо аз не помня. Е сега вече се уплаших.
Ди: Къде беше вчера? Никъде не те намерихме. Не си беше и у вас, защото никой не ни отвори.
Аз: Добре признавам. Готина шега но не ви се получи.
Де: Шега ли!? Какви дрънкаш по дяволите!?
Аз: Сериозно ли си помислихте че ще ме изиграете толкова лесно? Вчерааа-тоест в сряда с теб следвахме стъпки в гората ако не помниш ето припомням ти. За това не си мислете че ще ме метнете туко така, защото съм се успала като ми казвате че днес е петък......- и тогава споменът ме удари. Сетих се как ми стана лошо онази нощ и как всичко потъна в мрак. - Нима е възможно да съм била толкова време в безсъзнание? - зададох този въпрос по - скоро на себе си, но изглежда съм мислела на глас.
Ди: Чакай как така в безсъзнание?
Де: Пак ли се е случило? Кога? Защо по дяволите си толкова твърдоглава? Обличай се! Отиваме в болницата ВЕДНАГА!
Аз: Да пак се случичи. Късно през нощта. Защото съм си инат по природа. Не никъде не отивам, добре съм.- леле чак аз се изненадах как успях да отговоря на въпросите му в хронологичен ред.
Де: Това не беше молба нито концерт по желание! Отивай да се оправяш и тръгваме. Не ме интересува искаш или не!
Аз: Добре мамо нека е на твоето, но като отидем и ми кажат че ми няма нищо......- след това се качих в стаята си и започнах да се оправям. Май беше прав. Наистина трябва да отида. Да хора припадат всеки ден, но не се свестяват след повече от 24 часа. Това наистина не е нормално.

* През това време*

Д

е: Я най - накрая да ме послуша за нещо!
Ди: Дерек какво става?
Де: Ами в сряда бяхме двамата в гората и както си говорехме изведнъж на нея ѝ прилоша и припадна. Тогава ѝ казах да отиде на лекар и ѝ предложих да я заведа, но тя ми отказа като ми каза че нищо ѝ няма. Уговарях я в продължение на цял час но не я убедих. А ето че отново ѝ е станало лошо и този път сам виждаш колко време е минало докато се свести.
Ди: Двамата в гората А?
Де: Да. Но спокойно само приятели сме.
Ди: Да личи си.

Де: Еха бърза си! Очаквах да се наложи да те чакаме поне половинл час, но ти се оправи за по малко от 10 минути
Аз: Хайде да вървим, за да ви покажа че съм си наред и нищо ми няма, а след това да правим нещо забавно.
Излязохме от къщата, аз заключих и тръгнахме. По пътя си говорехме всякакви глупости и се смеехме като напушени. В крайна сметка се разбрахме в понеделник да се чакаме в парка, за да отидем заедно на училище. Така щяха да ми покажат и къде се намира, но ние с Дерек все пак си имахме уговорка да ходим всеки ден заедно.
След като всички прегледи свършиха ми казаха че като цяло всичко е наред, а припадъците се дължат на умора или стрес. Замълчах си защото аз нито съм уморена, нито стресирана, но от друга страна се зарадвах че ми няма нищо. След всичко това се помотахме още малко и накрая се разделихме. С Дерек се прибрахме, защото той каза че е уморен от двудневното ми издирване и смята да си легне, защото наистина много му се спи. След като се прибрах отидох право в моята стая. Продължавах да се взирам в таблото, защото знаех че нещо ми обява. Но какво? Реших да проверя и за други подобни случаи, но не открих. Изведнъж токът спря. Ядосах се, защото ми беше повече от ясно, че е паднал някой бушон и че трябва да отида в мазето. Запътих се натам колкото и да ги мразех. То се намираше извън къщата и в него се слизаше по едни много неприятни стълби. Добре че си бях взела фенерче. Слязох в мазето и реших че така и така съм тук, поне ще мога да огледам. Оправих нещата с тока и се заех с огледа. На пръв поглед не видях нищо интересно. Като цяло в него нямаше нищо освен няколко кашона наредени до една от стените. Те не бяха наши. Реших да видя какво има в тях
След дълго ровене не открих нищо кой знае какво. Бяха пълни с най-различни инструменти. Но в последния кашон точно на дъното открих някакво ключе. За къде ли беше то? Огледах се и тогава го видях. Точно на стената където стояха кашоните имаше врата. Но трябваше да се вгледаш много внимателно, за да я видиш. Ключа пасна идеално. Отворих вратата. Наистина не очаквах да видя това в скрита подземна стая........