The Stranger

35. Не прави прибързани заключения

Днес беше поредния скучен ден в училище. Единственото разнообразие бе, че повечето междучасия прекарах с Ерик, а не с Дерек и Дилън. Накрая Ерик дори предложи и да ме закара, но аз му отказах. Нямаше как да нарушат традицията ни с Дерек и Дилън да ходим в кафенето след часовете. Естествено на Ерик това никак не му се понрави, но и няма думата.

След часовете отидох в двора на училището и седнах на нашата пейка. Наричам я наша, защото до сега не съм виждала никой друг освен нас да седи на нея. Не след дълго дойдоха и двамата ми приятеля. Понякога ми се иска освен мен да има и друго момиче в групата ни, защото как се очаква да си говоря с тях по женски. Все пак всяко момиче има нужда от така нареченото BFF, а Дерек и Дилън определено не са момичета, на които да мога да споделя за вълшебната си среща с Ерик миналата вечер. Точно в тези моменти се сещам за Маги и как би се разпищяла като малко дете все едно тя е била на мое място щом научи, но уви от нея нямам ни вест ни следа.
Де: Вече си мислех, че няма да идваш с нас в кафенето.
Аз: И да разруша тази вековна традиция? Няма начин.
И тримата се засмяхме. Станах от пейката и се запътихме към любимото ни кафене.
Ди: Знаеш, че имаш доста за обяснение нали?
Аз: И какво по-точно се нуждае от обяснение?
Ди: Нека да започнем от факта, че прекара доста междучасия с Ерик днес.
Де: Да! Да не би да има нещо между вас? Не си забравила какво сполетява всичките му приятелки нали?
Последния му въпрос ме накара да настръхна. През главата ми преминаха като на филмова лента всичките разкази на Дилън и Дерек за приятелките на Ерик, които завършват по един и същи начин. Просто изчезват. Дали и ако аз стана част от тези момичета ще изчезна като тях? Ами ако съм просто поредната му бройка?
Аз: Не няма нищо между нас. - Каква долна лъжа от моя страна. Ами ако всъщност е истина. Ами ако само аз имам чувства към него, а той към мен не.
Де: Надявам се и гледай така да си и остане.
Ди: И все пак не забравяй, че дори и да има нещо между вас и споделиш съдбата на предходните му гаджета ние ще обърнем и претърсим всеки камък, за да те открием.
Аз: Оо колко мило. Ако искате направо ми импортирайте някое проследяващо устройство във врата. Така ще ви е дори още по-лесно.
Де: Честно да ти кажа замислял съм се и над това. Все пак така наистина би ни било много по-лесно да те открием когато решиш, че леглото не ти е удобно и преспиш на някой кей в гората.
Аз: За ваше сведение не съм ходила на сън от цели 9 дена.
Ди: ЦЕЛИ 9 ДЕНА! ТЪВА Е ПОСТИЖЕНИЕ!
Аз: Знам и не е нужно да крещиш.
Влязохме в заведението и се настанихме на любимата ни маса. Темата на разговора се бе изместила към предстоящото контролно по испански и как за улеснение учителката го превърна в проект по двойки.
Де: Аз поне се паднах с най-добрата по испански в класа, а може би и в училището.
Ди: Ти поне си късметлия. Аз съм с онзи Найл от групичката на Ерик.
Аз: Да онзи е наистина голям задник.
Де: И като говорим за вълка....- с поглед посочи към вратата на заведението, в което влязоха Найл, Ерик, Скай и още 3-ма от тяхната групичка. Настаниха се на съседната маса и си поръчаха по нещо за пиене. Усещах пресования за мен поглед на Ерик.
Аз: Добре както и да е. Часовете свършиха и мисля, че трябва да говорим за нещо различно от учене, а и все пак днес е петък.
Ди: По този въпрос....
Де: Мхм?
Ди: Този петък съм аз на ред.
Аз: Оу да вярно. Напълно бях забравила.
Де: Та днес в колко часа?
Ди: Ще ви очаквам към 20:00 часа.
Де: Добре. Ще мина да те взема към 19:30 и ще тръгнем. Става ли?
Аз: Направо идеално.
Ди: И само да поясня. Включил съм много забава за тази нощ, но без чупене на никакви матраци. Ясно?
Аз: Тъй вярна капитане! - казах и му отдадох почит с ръка както правят по филмите.
Де: Не разбирам, защо отказваш това с матрака?
Ди: След като видях какво сполетя онзи, на който бяхте вие двамата просто не ми се мисли какво ще стане ако се присъединя и аз.
С Дерек се усмихнахме на спомена.