Ашли е тийнейджърка на 17 години. Живее единствено с баща си. Не помни майка си, защото е била едва на годинка когато тя е починала, но все пак има няколко нейни снимки.
Рядко се задържа повече от месец на едно място, тъй като на бащa ú работата е...
Намирам се на красива поляна. Всичко е като излязло от приказка. Чува се песента на щурците. Луната огрява цялата поляна, придавайки ѝ неземно красив вид.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
В близката горичка скрита зад дърветата стои в сенките стара, дървена къща. Намирах се на средата на поляната и берях от цветята когато чух някакъв шепот. - Ашли! Ела! Приближи се. Огледах се наоколо, но не видях нищо. - Следвай гласа Ашли! Тръгнах на там от където идваше. С всеки следващ шепот гласа ставаше все по-познат и по-познат. - Маги!? - възкликнах - Тук съм. Ела. Влез в къщата. Качи се по стълбите и тръгна по южния коридор. Ще го познаеш. В червено е. Преброй 7 врати и влез в 8та.
Докато следвах гласа ѝ стигнах до къщата. На фона на красивата ливада отрупана с цветя и огряна от лунната светлина тази къща изглеждаше някак страшна, загадъчна и примамваща.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Входната врата се отвори с изскърцване. Пода беше дървен и при всяка стъпка издаваше звук, напомнящ за присъствието ми. Заизкачвах стълбите бавно и внимателно. Щом стигнах втория етаж поех по южния коридор. Вече не чувах гласа на Мади. Вървях по коридора и броях вратите. - 1.....2......3.....4......5.....6.....7......8! Плахо натиснах дръжката и вратата се отвори с един от онези неприятни звуци като в страшните филми. Вътре цареше пълен мрак. Пристъпих в стаята и затърсих как да включа осветлението.
