The Stranger

17. Да отключиш истинското си аз

Следващите 2-3 седмици не стана нищо кой знае колко интересно. Както обикновено с момчетата след часовете отивахме някъде. Без значение дали ще е на кафе, в парка или просто някъде на разходка. Минахме всички входни нива, които аз почуда взех с отличен. Колкото до Ерик..... Той все още седи до мен по математика, но и по физика, все още мога да усетя изпепеляващия му поглед върху мен. Понякога провеждаме и кратки разговори, но те бързо приключват когато го попитам защо е бил в гората. Той винаги ми отговаря на това с догадки или ме пита ,,Ами ти?". Момчетата не спират да ме предопреждават да внимавам с него, че не е добра партия...... Но тази негова потайнственост... направо ми се ще да мога да чета мисли заради нея. Та стига толкова за него. През това време се запознах с едно момиче на име Емили. Наистина е много мила и дружелюбна. С нея доста се сближихме, но не бих я нарекла НДП. Не знам защо. Просто може би все още не мога да я почувствам като такава.
Така стига толкова за миналото. Нека се върнем в настоящето.

Днес е петък. Втория ми час беше свободен и отидох да си взема едно кафе. Докато сядах на една от пейките пред училище телефона ми извибрира. Извадих го от задния си джоб. Имах съобщение от Дерек.
Дерек: Волята наистина много е спешно. Еле на входа на училището.
Ашли: Какво става?
Дерек:Просто ела.
Запътих се към входа и там той ме очакваше.
Ашли: Какво става?
Дерек: Става това че ти имаш свободен час, а аз нямам домашно. За това ето ти тези ключове, иди до нас и ми вземи домашното. Дължиш ми го!
Аз: Добре де добре. Човек да не си забрави телефона.
Дерек: Да цели три пъти! Сега домашното е на бюрото в моята стая точно в учебника по английски.
Аз: Добре тръгвам.

Дерек ми даде ключовете и аз се запътих към тях. Отключих вратата и първото нещо, което ми направи впечатление беше аромата на цветя, който ме лъхна. Леле не знам какъв ароматизатор ползва, но е уникален. Запътих се по стълбите нагоре към втория етаж и право в неговата стая. Както каза домашното беше на бюрото в учебника по английски. Взех го и тръгнах да излизам. Тъкмо щях да затворя входната врата когато нещо привлече вниманието ми. На масата в хола имаше ваза с цветя. Ама не какви да е цветя. Във вазата имаше Върбинка и Вълче биле. Наистина странно. Ако се питате как ги разпознах... Е в онази книга, която намерих в мазето имаше техни снимки. Само дано да не вярва и Дерек в подобни глупости като вампири и върколаци. Сигурно ги е купил от някоя цветарница. Я Чакай! В онази книга пишеше че не растат на близо. Но тогава как? Добре Ашли Дерек едва ли е луд и вярва в подобни глупости. Това че ти не си нормална е друг въпрос. Реших, че няма да обръщам повече внимание на това и се запътих към училището. След часа дадох на Дерек домашното и той ми беше безкрайно благодарен. Е и аз щях да съм ако за 5 път нямах домашно по английски и ме заплашват с наказание. А повярвайте ми учителката е наистина много зла.