The Stranger

12. Що за извратен мозък

Кой за бога би имал тайна библиотека в мазето. Стаята не беше особено голяма, но все пак бе достатъчна, за да може да събере около 100книги наредени по рафтовете от двете страни на стаята и едно бюро с лаптоп на него.
Реших първо да разгледам лаптопа или по точно неговото съдържание защото сега не ми бе до книги. Седнах на стария и прашен стол и включих лаптопа. Но естествено няма пълно щастие, защото лаптопа искаше парола за достъп. Поне в това бях добра. Един ден може да хакна системите на ЦРУ и никой да не разбере. Така стига съм се хвалила. Като цяло доста ме бива в хакерството. Сигурно в момента се питате как? Но е много просто. Аз съм един много разсеян човек който постоянно си забравя паролата за интернета, за пощата, за фейсбук, Инстаграм и т.н. А ако се чудите защо не си ги записвам някъде то това е така, защото губя и това на което съм го записала. Поради тази причина (забравянето на пароли) станах доста добра в тяхното отгатване.
След по малко от 10минути пробване на различни комбинации успях. Кой идиот слага за парола ,,Full_Moon". Така след като вече съм вътре в системата започнах да разглеждам една по една папките. Нищо интересно на пръв поглед. В повечето папки имаше разни снимки. Къде семейни къде не. Сигурно това е било семейството на Камерън. Но защо по дяволите са имали тайна библиотека в мазето. На втория етаж има толкова много стаи. Както и да е. След дълго разглеждане попаднах и на няколко файла тип word document и Excel. Те също не бяха нищо кой знае какво. Представляваха различни дукоменти свързани със строителството, притежание на различни акции, а в Excel имаше някакви таблици относно фирмения бюджет и парични диаграми. Като цяло от всичко това най-полезното, което разбрах е че притежателят на лаптопа е някакъв архитект.
Вече се бях отегчила когато попаднах на някаква папка под името ,,secret". Вече знаех че там има нещо. Предчувствах го. Но естествено и папката бе с парола. На мен не ми се занимаваше с отгатвания на паролата за това реших да пробвам едно трикче. Да, не винаги работеше, но имах чувството че късмета е на моя страна. Отворих пощата си и изпратих съобщение до себе си в което прикачих тази папка. Изпрати се!! Сега оставаше да се кача горе и да проверя дали ще се отвори. Но тъй като ме завърза проверих от телефона си. Да отвори се!! Щях да я разгледам обстойно като се върна. А сега реших да поразгледам книгите. Но първо претършуваха бюрото. Там намерих няколко папки с дукоменти (отново фирмени глупости) и бинго едно ключе. За къде ли беше то?
Станах и започнах да разглеждам книгите. Сега вече ми стана ясно защо библиотека е тайна. Много ясно че ако имаш библиотека с книги под името ,,изкуството на черната магия" ,,Вещерство" ,,Вещицата в мен" и т.н. ще те сметнат за луд. Просто е неизбежно. Погледът ми се спря на една от книгите. Тя имаше корици които преливаха от черно в бяло. Все едно изобразяваха вечната борба на доброто и злото. Взех я от рафта и в този момент точно като по филмите стената с рафтовете се премести откривайки входа към друго помещение.
Взех книгата с мен и влязох в помещението. Стената се върна на мястото ми. Бях в капан. Нямаше как някой да ме намери. Но любопитството надделя над паниката. После ще му мисля-казах си. Повървях малко в тъмнината и пред мен помещението се разклоняваше. Едната врата беше свързана със стълбище водещо нагоре, а другата със стълбище водещо надолу. Реших да тръгна на долу. След доста стъпала най-накрая стъпих на равна земя. Та тук беше тъмно като в рог. Пуснах фенерчето и веднага съзрях ключ за лампи. Натиснах го. Помещението бързо се освети.
-Какво по...
Е това вече не го очаквах. Помещението се състоеше от един дълъг коридор, а от двете му страни обграден с просторни килии. Съмненията ми лека полека започват да се потвърждават. Който и да е живял тук наистина му е хлопала здраво дъската щом си е имал своя собствена домашна тъмница. Започнах да обикалям и разглеждам килиите.
Във всяка една от килиите имаше вериги и то огромни. Сигурно и много тежки. Към стените имаше прикрепени метални белезници и нашийници. Наистина ми е доста трудно да го опиша. По каменните стени имаше наистина дълбоки следи от нокти. Отидох до една от следите и прокарах пръсти по нея. Наистина странно. Тези хора явно не са чували за нокторезачка. Е както и да е. Продължих по коридора до самия му край. Там имаше нещо като шкаф пълен с оръжия. Беше от бронирано стъкло. Как разбрах ли? Ами опитах да го счупя и не се получи. Сетих за ключа който намерих. Извадих го от джоба си. Я стана!! Вече имах достъп до оръжията. Имаше няколко пистолета, пушки, различни по размер и волтаж електошоци, някакви странни джаджи, които като ги включиш излъчват тих но неприятен звук, няколко колана на които би могъл да поставиш пистолет, електрошок един от различните и странни уреди и поне 20 патрона. Патроните ми направиха впечатление. Не бяха като обикновените, които сам виждала в складовете на татко. Имаше и нещо странно в въпросния шкаф с оръжия. Тогава го видях. Имаше двойно дъно. Успях да го отворя. Вътре имаше няколко пръстена. Ако съдим по вида им са бяха доста стари.
Единият от тях беше този:

А останалите подобни на него.  Както женски имаше и мъжки пръстени. Освен тях вътре открих и едно съндъче точно като онова, което извадих от водата при кея.
Взех го със себе си. Погледнах часа на телефона си. КАКВО!? Как така е 2:13часа. По-добре да се прибирам. Запътих се обратно по коридора, после до стълбите и след това до входа, който се затвори след мен. Започнах да се оглеждам за нещо, което ще ми помогне да изляла. Ииии бинго. Видях един процеп в стената. Беше доста малък и трудно забележим. Приближих се до него. Огледах доста внимателно. Чрез книгата която издърпах влязох, логично е чрез нея да изляза. Бутнах я в процепа. Пасна идеално. Входа се показа. Бързо излязох като взех тази книга с мен. Усещах, че е специална. Прибрах се в къщата и отидох в стаята си.
Не ми се спеше особено, нито ми се занимаваше с онази папка и за това реших да разгледам книгата. Чак сега забелязах заглавието. С кърваво червени букви бе изписано ,,Đěłîřĭům". Излязох с книгата на терасата и седнах на барбарона. В началото беше нещо като дневник. Прелистих няколко страници. И стигнах до нещо като вътрешна корица, на която пишеше ,,Delirium". Точно като заглавието на книгата.
Книгата описваше различни митични същества. Техните навици, начина им на живот, начина по който изглеждат, силните им страни, слабостите им, произхода им и т.н. имаше и различни рисунки на създанията. Книгата беше доста дебела. Състоеше се поне от 200 страници. От които аз бях прочела около 30. Доспа ми се наистина много и се прибрах обратно в стаята си. Облякох си пижамата и си легнах. Заспах бързо, но сънувах нещо странно.