Ашли е тийнейджърка на 17 години. Живее единствено с баща си. Не помни майка си, защото е била едва на годинка когато тя е починала, но все пак има няколко нейни снимки.
Рядко се задържа повече от месец на едно място, тъй като на бащa ú работата е...
Алармата ми звънна в 6:30 часа. Така не ми се ставаше от леглото. Иска ми се ваканцията да трае вечно, но уви животът е гаден. Е след седмата аларма най-накрая станах. Защо след седмата се питате сигурно. Е аз имам наистина голям проблем със ставането рано сутрин. По принцип мелодията, която ми е зададена като аларма представлява някаква песен, която е микс между метал и рок. Важното е да е нещо много силно, за да мога да го чуя, защото аз меко казано спя като пън. Поради тази причина има общо 15 аларми. Тоест в 6:20, 6:21, 6:22 .......6:35. И така с доста усилия успях да стана от леглото. Сега знам, че ще ви се стори странно, но аз първо закусвам и после си мия зъбите. На кратко може да се каже, че съм на обратно. Запътих се към кухнята където си направих зърнена закуска. След около 5 минути нямаше и помен от нея. Преди да се върна обратно в стаята си пуснах кафе машината да ми прави напитката без, която не мога рано сутрин.
Върнах се отново в моята стая. Наред беше да си взема душ и да си измия зъбите. Вече научихте, че съм странна и предполагам няма да ви учудя като ви кажа, че си мия зъбите и си вземам душ едновременно. Просто е по-лесно. След като бях готова, увих една хавлиена кърпа около тялото и излязох. Като за първи ден исках да облека нещо стилно, но определено не крещящо ,,Хей аз съм новата тук" и тема подобни. Избрах си това:
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Не ме винете. Навън все пак е хладно. Реших да оставя дългата ми почти до дупето права черна коса спусната. Грима ми не беше нищо особено. Просто спирала, малко пудра и гланц. Вече беше 7:20 когато аз тъкмо наливах кафето си в нещо като термус и поставих няколко тетрадки и химикалки в раницата си. Общо взето бях готова. На вратата се почука. Беше Дерек много ясно. Де: Извинявай, че идвам 10 минути по-рано, но забравих да ти кажа, че днес раздават програмите и ако не ти си чака е по добре да се отиде по рано. Аз: Ами няма проблем. Да тръгваме тогава. Грабнах ключовете и телефона и тръгнахме. Де: Е притесняваш ли се за днес? Аз: Не особено. Свикнала съм вече. Де: А да вярно.
