The Stranger

36. Не искам да те виждам

Вече съм в гората от не знам колко време. Дървото, което се превърна в мишена и моя лична боксова круша е на път да се разцепи на две от ударите ми. Кокалчетата ми са целите в кръв от ударите. Цялата гора се огласяше от гневните ми викове и ударите. След като вече се бях поуспокоил седнах на земята опирайки гръб в подалите се корени на дървото. Чух някакви приглушени стъпки. Сигурно са някакви туристи дошли на похот или ловци. Не след дълго започнаха да се чуват и гласове. Без проблем разпознах този на Ашли. Не беше сама. С нея вървеше и онзи Дерек. Водеха изключително оживен разговор. Скрих се зад една от близките скали и се заслушах.
Аш: Какво ли ни е подготвил за довечера.
Де: Съгласен съм на всичко стига да не ни извърти някой гаден номер.
Аш: Това е моя специалност нима си забравил?
Де: Пфф как бих могъл. Все още усещам вкуса на онези топченца.
Аш: Кой те накара да ги ядеш. А и реално това не беше номер.
Де: А защо ги беше сложила в онази купа. Помислих ги за бонбони.
Аш: И за това изяде половината докато не те спрях. Дължиш ми пакет топченца, защото ми развали декорацията.
Де: Както и да е. Забравихме да се уточним кой какво ще носи.
Аш: Мислех, че сме се разбрали вече?
Де: В смисъл?
Аш: Ами сещаш се винаги от домакина е Яденето а от другите двама пиенето.
Де: Ясно каква работа си имала. Ще ходиш до магазина за пиячка нали?
Аш: Естествено! Ти какво си помисли.
Де: И какво по-точно ще вземем.
Аш: По-добре да си направим списък. - каза и приседна на земята.

Обсъждаха близо 20 минути какво да купят. В списъка имаше толкова много алкохол. Те ще умрат ако изпият всичко това:
Уиски, Джин, Водка, Вино, Ром и всякакви съставки за направата на коктейли и шотове. Човек ще каже, че ще празнуват някакво освобождение с толкова много алкохол.

Гледна точка на Ашли

След като напазарувахме всичките напитки прибавихме и някои от любимите ни снаксове. Като по часовник в 19:30 се звънна на вратата. Грабнах си раницата и заслизах на долу. Отворих вратата и останах изненадана:
Аз: Ерик?
Ер: От плът и кръв. Е готова ли си?
Аз: Да съм готова ли? За какво?
Ер: Да тръгваме.
Аз: Да тръгваме ли? Къде? Ние не сме се уговаряли за нищо.
Ер: Пратих ти съобщение, че ще мина да те взема към 19:30 часа.
Отворих си телефона и видях съобщението:
Ер: След като ми отказа да те закарам ще приемеш да излезеш с мен. И не приемам не за отговор. Имам изненада за теб. Ще мина да те взема в 19:30.