The Stranger

48. Татко е убиец!!!

Щом излязох от банята набързо се оправих и взех телефона си. Беше 13:32 часа. Имах 67 не прочетени съобщения от Ерик и 34 пропуснати обаждания също от него. Трябваше да му се обадя и то спешно. Набрах номера и зачаках. С всеки следващ сигнал усещах как ще е ядосан. 5 сигнала по-късно той вдигна:
Ер: Ало Ашли!
Аз: На телефона какво обичате? - исках да разведря обстановката защото такова хубаво конско щеше да ме прочете че просто не е истина.
Ер: Не ми остроумничи. Знаеш ли колко много се притесних като не ми отговори нито на съобщенията нито на обажданията? Къде беше? По едно време така се бях паникйосал, че си помислих че си умряла! И само като се сетих че у вас няма никой освен теб...... Защо не си вдигаше проклетия телефон?
Аз: Бях го забравила.
Ер: Била го забравила! Това ми е ясно. Идвах и до вас. Къде беше цяла нощ?
Аз: У приятелка.
Ер: Приятелка ли? До колкото знам единствените ни приятели за Дилън и Дерек. Освен ако единия от двамата не е решил да си смени пола. А сега истината ако обичаш.
Аз: Първо това беше грубо и второ наистина бях у приятелка. Бях у Маги.
Ер: Онази Маги чиито призрак те бе преследвал и после ти върна към живот?
Аз: Същата. Звънна ми по-спешност. Каза че Рик не е бил добре. Претърпял е инцидент и то сериозен.
Ер: Осъзнаваш че пътя до там е близо 5 часа нали?
Аз: Не и за тези, които владеят телепортирането.
Ер: Както и да е. Днес свободна ли си? Липсваш ми.
Аз: Оооу колко сладко! Но не, не съм свободна.
Ер: Защо?
Аз: Днес татко си идва и ще го посрещам.
Ер: Тогава утре?
Аз: Нека бъде утре.
Ер: значи се разбрахме?
Аз: Да разбрахме се.

Остатъка от деня прекарах с лаптопа и сериалите. По едно време станах да направя вечеря, защото татко щеше да си дойде най-вероятно гладен. Направих любимото му. Като по часовник той се появи щом бях готова. Посрещнах го и се отправихме към кухнята където хапнахме стабилно и се отправихме към леглата. Май попреядох и ми се доспа. Да вярно, че беше 22:30 но ми се спеше наистина много.

***************************

Събудиха ме слънчевите лъчи. Протегнах се лениво като някоя котка и се затътрих към банята. Извърших обичайните си процедури и се върнах в стаята си. Странно потропване привлече вниманието ми. Ерик хвърляше камъчета по прозореца. Отворих вратата на терасата и той с един скок и беше в стаята ми.
Ер: Е виждам че си станала. Какви са плановете ти за днес? - попита целувайки ме. Настани се удобно на леглото и се загледа в очакване на отговора ми.
Аз: На първо място да сваля пижамата, а после каквото решиш. Оставям се на теб.
Ер: Харесва ми на къде отиват нещата.
Аз: Е сега няма да ти хареса.
Ер: Защо?
Аз: Защото ще излезеш на терасата, за да се преоблека.
Ер: Еее стига де! Не е като да не съм те виждал по бельо.
Аз: Някой за е споменавал, че имам сутиен в момента?
Ер: Така само ме изкушаваш да остана.
С едно махване на ръката го запратих на терасата и я заключих за всеки случай. Дръпнах завесите и със скоростта на светлината се облякох. Пуснах Ерик да влезе в стаята, а той ми се правеше на сърдит.
Аз: Е къде отиваме първо?
Ер: Щом сега ставаш предполагам си гладна, така че към някоя закусвалня.
Аз: Е добре. Да тръгваме- и излязох на терасата. Секунда по-късно се появи и приятелят ми.
Ер: Вратата е в другата посока. Нали знаеш?
Аз: И да рискувам да ни види баща ми! Никакъв шанс! - след това скочих през парапета и полетях надолу. Като по чудо се приземи на крака. Отгоре се чуваше как Ерик крещи името ми. Щом се обърнах той идваше към мен и взе да ме проверява за наранявания. Засмях се на това колко загрижен бе за мен. След като закусихме ходихме в парка където постояхме доста време и си говорихме. Е малко се и понатискахме  де, но това е друг въпрос. Взехме си и сладолед. Към 16:50 часа Ерик ме изпращаше до нас. Веднага щом стигнах до входната врата ме обзе силно чувство на студ. Това можеше да значи само няколко неща. Или ме обливат топли и студени вълни или вкъщи има много вампири. Залагам на второто. Ерик видя притеснението в очите ми и се запъти към мен. Заедно влязохме и се насочихме към хола където татко гледаше мач. Той ни поздрави и аз набързо му представих Ерик. Бяхме прекъснати от нечие бавно пляскане и пристъпване към нас. Татко застана закрилнически пред нас. От тъмните ъгли се показа Кейт, а не след дълго заизникваха от всякъде вампири.
Кейт: Колко трогателно. Дъщеря ми запознава баща си с неин приятел
Татко: Кейт? Но как? Ти...?
Кейт: Съм мъртва? Е да вярно е.
Аз: Какво търсиш тук?
Кейт: Омръзва ми да гледам как хабиш напразно силата си скъпа и за това дойдох да взема това което е мое.
Двама вампири хванаха татко и други двама Ерик. Кейт с бавни, но уверени стъпки се насочи към мен. Не потрепнах дори и за миг.
Татко: Кейт спри каквото и да си намислила. На нова е дъщеря ти! Твоя плът и кръв!
Аз: Не се хаби тате. Ако я интересувахме и ни обичаше дори малко щеше да ни потърси пред тези години.
Кейт: Брей тя била и умна бе!
Ер: Остави я намира Кейт. Тя нищо не ни е сторила, а това което се каниш да извършиш ще те погуби така да знаеш.
Кейт: я да мълчите! - направи жест с ръка и започнаха да им причиняват болка. Това доста ме ядоса. Направо си отключи яростта в мен.
Аз: Не! - гласа ми се измени в страховит и земята се разтресе - Не смей да ти нараняваш! Направиш ли им нещо повярвай ми с едно щракване и ще те пратя право в най тъмните дебри на Ада, а аз ще съм личният ти мъчител ясно ли е. Повярвай ми там не е никак хубаво. Знам от личен опит
Тя само се засмя на среща ми. Това отключи силите ми правейки ги неконтролируеми. Познатия лилаво-син облак ме обгърна и за пореден път усещах огромната мощ която притежавах. Започнах да левитирам над земята. Несъзнателно показах и крилата си. Това видимо стресна околните. Странното бе, че малко след като се появиха черните ми крила те се превърнаха в чифт бели ангелски крила със златен кант. Мощна звукова вълна залепи всички вампири по стените на стаята. Само Ерик и Кейт не стояха непоклатимо. Татко извади от някъде странна кама и Оби единия от вампирите. Мъртвеца се превърна в черен прах и после изчезна. Разпериха ръце. Кейт си помисли че ще заплата магия по нея, която тя да присвои но развоя на събитията я смая. Всички вампири, които тя бе помъкнала със себе си се превърнаха в каменни статуи, които се пръскаха на парчета една по една.
Аз: Сега е твой ред мамо, но не се притеснявай. На теб съм ти подготвила нещо много по-добро, което винаги ще помниш.
Дори не изричах каквито и да заклинания. Майка ми падна на пода обляна в сълзи, проплаквайки, че съм ѝ отнела най-скъпото - клана ѝ. Рязко започна да се състарява и едни 16-17 години рязко я връхлетяха. Тя се изправи рязко и отиде към огледалото. Щом се видя едва не получи удър. След като си припомни, че все още беше жива тя вдигна ръце срещу мен. Започна да изрича заклинания, а аз само се смеех злорадо отстрани. Тя видя че нищо не се получава и пробва още няколко пъти.
Кейт: Какво си ми сторила?
Аз: Изпълних най-големия ти кошмар. Честито! Отново си човек. Иронично а? Ти толкова много мразеше тяхната ,,ниша" раса, а сега си една от тях.
Тя само се разплака и напусна къщата с ясен предтекст, че не би се върнала за нищо на света и че ни иска да ни вижда.

Бях доволна от себе си когато се сетих, че одеве баща ми хладнокръвно уби един вампир.

От разпита който проведох останових, че съм от род ловци на свръх естественото каквото значи и фамилията ми (Тимор). През всичките тези години с татко сме се местили на местата с най-голява паранормална активност, а щом прочисти мястото и околията от съществата с татко се местим пак. Зарази това ме е оставял и сама. За да убива. Всичката тази информация ума ми не я побираше накрая. Просто не можех да повярваме.